На 6 януари отбелязваме Богоявление (Йордановден) – един от най-големите български празници. На този ден, според християнската традиция, Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан. Празникът се смята и за последен от периода на т.нар. „мръсни дни“, с което символично се слага край на злото и нечистото.

Народните вярвания обаче насочват вниманието и към нощта срещу празника, известна като Водици или Водокръщи, чиито корени водят още от езическите времена. Смята се, че тя притежава силен магичен заряд и че изречените тогава желания имат силата да се сбъднат. Празникът е тясно свързан с вярата в целебната и вълшебна сила на водата, в нейната способност да „помни“ и в преклонението на хората пред животворящата ѝ същност.

Според поверието, когато се стъмни на 5 януари, човек трябва да налее вода в котле или малка тенджерка, като е желателно съдът да не е пластмасов. Водата се изнася навън – на двор, балкон или перваз. Съдът се хваща с две ръце и човек притихва за кратко, за да „се свърже“ с водата – поздравява я, казва името си и остава за малко с нея. След това водата се оставя под открито небе за няколко часа, за да се „измълчи“ и пречисти. Малко преди полунощ човек отново излиза при нея – вярва се, че точно тогава силата ѝ е най-голяма. Желанието се изрича на глас, след като е ясно осъзнато, а накрая се произнася старото наричане: „Реченото ми да бъде сторено“.

След ритуала водата се покрива с чиста бяла кърпа. На сутринта на 6 януари първата грижа е отново към нея – с нея се мият очите, може да се отпие, да се полеят цветя или да се напръска домът. Според народната вяра това е наречена вода, която носи енергията на желанието и благословията на празника, затова е важно човек да ѝ благодари.