На 21 ноември православната църква чества празника Въведение Богородично – Денят на християнското семейство и младеж.

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните ѝ родители – Йоаким и Ана – изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели, млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Дева, а след тях родителите я водели и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Дева Мария била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – въвел пречистата Дева в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет. Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма. Там живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете светото Писание. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Дева Мария им открила своето желание – да посвети себе си на Бога и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Светия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата „Въведение на Божията майка“ представя тригодишната Дева Мария, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година.

През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Празникът се отбелязва в периода на Рожденственските пости. На този ден вярващите приемат свето причастие, а с него и нови сили за борба с греха.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на 3-годишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.

Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.