На 27 август църквата почита паметта на Преп. Пимен Велики и на Св. Фанурий.

Св. Фанурий е помогнал на стотици хора само в България да открият спътник в живота си и да се задомят.

Към светията се обръщат още за намиране на изгубени ценности, за откриване на подходяща работа. Поклонници споделят, че светецът наистина се е отзовал и е помогнал на безработни люде. Не на последно място Св. Фанурий по необясним начин изцелявал дори безнадеждно болни хора.

Много свидетелства вече има покрай чудотворните икони на небесния застъпник. Три от тях се намират в София – в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ на Женския пазар, в Обрадовския манастир „Св. Мина“ и в Суходолския манастир „Света Троица“. А хора благодарят на светията след молитви вече и в новоизградения храм „Св. мчк. Фанурий“ в кв. „Христо Ботев“.

Миряни споделят, че иконите на Св. Фанурий помагат човек да намери сродната си душа в живота. Ако някой с години ходи стар ерген (или стара мома) и така и не намира точния човек за женитба, светецът ще помогне да се задоми, стига да му се помолим.

Но ако някой съжителства с неподходящ партньор, търпи обиди, физическо насилие и унижения, то светецът също ще се намеси и ще раздели тези хора.

Св. Фанурий е раннохристиянски мъченик от III век. Споменът за него е бил изгубен, но през 1500 година овчари пасели стадата си в подножието на стръмна планина. Те виждали нощем от нея да струи светлина.

Помислили, че там има съкровище и един ден решили да проверят. Вързали се с въжета и се изкатерили. Горе видели пещера, а вътре вместо имане открили мощи, които излъчвали светлината, която те виждали дотогава. Т

Така били открити нетленните останки на свети Фанурий. В ръцете на мъченика е открит свитък от кожа, върху който бил изписан целият живот на светеца.

На база на информацията там се появило и неговото житие. От него става ясно, че той погинал 19-годишен, тъй като маговете в двора на императора завидели на дарбите му да лекува в името Христово.

Спретнали интрига на младия Фанурий, че уж заради голямата му популярност сред хората искал да седне на трона. Въпреки че малко по-рано младежът възкресил мъртвата дъщеря на императора, последният не се посвенил да го предаде на страшни мъчения и смърт.

Пимен се отказал да вижда майка си
Преподобният Пимен Велики се родил в Египет около 340 г. Още от младини отишъл в пустинята да се подвизава с двамата си братя. Искреността на отричането на Пимен от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир.

Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му и ѝ казал: „Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там – във вечността?

Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!“ „Щом непременно ще ви видя там – отговорила добрата и благочестива майка – то не желая да ви видя тук.

“ И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави повече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.

По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителят на египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица започнат да го посещават, то и мнозина от простия народ ще нарушат неговото усамотение и тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост.

„Един брат, който живее заедно с други братя – казвал той, -трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван – да не се сърди, прославян – да не се превъзнася. “ „Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!“

Преподобният Пимен починал около 450 г.