На 17 август църквата почита Св. мъченик Мирон.

Свети Мирон бил от богат и знатен род. Той бил свещеник в Ахаия. Хората го обичали и почитали, защото имал благ характер, бил мъдър и човеколюбив.

Свети Мирон живял по времето на римския император Деций Траян (249-251 г.), който останал в историята със своите преследвания на християните.

Мирон произхождал от заможно и видно семейство от областта на Коринт (днес в Гърция). Според житието му вярата в Христос той получил от своите родители. А когато навършил нужната възраст, заради голямата си привързаност към християнската вяра и доброто си образование, скоро бил ръкоположен за свещеник на църковната община в своето селище.

Враг на християните
Но местният римски военачалник Антипатър бил фанатичен враг на християните. Когато научил, че християните имат голям празник, той заедно с една чета войници нахлул в храма по време на литургията на Рождество Христово с намерението да залови вярващите и да ги убие.

Свещеникът Мирон, който служел, не се уплашил от присъствието на римските войници и изобличил Антипатър и хората му, че не постъпват според закона, а са нахлули като „хищни вълци“ по време на мирно и свещено богослужение.

Антипатър не обърнал внимание на думите на Мирон и наредил веднага да го заловят и отведат в затвора. Там със завързани ръце го провесили над земята, за да могат римските войници да го измъчват. Свещеникът бил подложен на различни, но еднакви по своята жестокост мъчения.

Първо го хвърлили в нагорещена пещ. Но той излязъл оттам невредим.

Чудото не вразумило мъчителите, а ги довело до още по-голяма ярост. Те заповядали да одерат кожата му.

Мирон уловил ремък от своята кожа и с него ударил съдията мъчител. Той изпаднал в ужас и се самоубил.

След това бил изпратен на заточение в град Кизик в област Мизия, Мала Азия. Заради нежеланието на свещеник Мирон да изпълни заповедта на императора да се откаже от вярата си в Христос и да принесе жертви на езическите божества, след не много дни тамошният управител го осъдил на смърт чрез обезглавяване.

Това станало на 17 август 250 г. и на тази дата всяка година почитаме неговата чистота на живота и преданост на вярата до саможертва, с което е станал пример за християните през всички времена.