Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Това показват данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. През последното десетилетие специалистите от лечебното заведение провеждат научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.

Мащабното изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От него става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3,7 пъти – значително повече от ефекта на дневните жеги. Това и липсата на нощно охлаждане, се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.

Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).

Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености – докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%), посочват от пресцентъра на „Пирогов“.

Тези открития на екипа на Клиниката по кардиология налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“ д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.

Екипът разглежда още „Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) е ключов феномен, който обяснява защо градовете,  включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.

Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C – особено през нощта. Сред основните причини са асфалтът и бетонът, малкото растителност и зелени площи, климатичните инсталации и трафик, гъстото застрояване и тесни улици.

През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът.

• Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората.
• Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.

Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдоват система, особено при възрастни и хронично болни. Увеличава се рискът от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар, сънни нарушения и хронична умора.

Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града, посочват още от „Пирогов“.