На 5 юли Църквата почита паметта на св. Атанасий Атонски.

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.

След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Летен Атанасовден
За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.

Наричат го още Средзима. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”

В християнския календар на 5 юли празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата.

В българския фолклорен календар денят се отбелязва като Летен Атанасовден.

Това е летен празник, свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден Св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл.

В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Съпровожда се с ритуално-магически действия. Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.

В западните краища Св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.

Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.