На 25 юни Българската православна църква почита Св. прпмчк Прокопий Варненски, Св. прпмчца Феврония и преп. Дионисий Атонски.

Преподобномъченик Прокопий, родом от околностите на Варна, е пример за силна вяра, изпитана чрез горчиво отречение и изкупена чрез мъченическа смърт. Неговата история, описана в Атонския патерик, разказва за пътя му от ранно монашество до пълно посвещение на Христа, въпреки превратностите.

Като едва 12-годишен, Прокопий избира монашеския живот и се оттегля в Света гора, подчинявайки се на стареца Дионисий в скита „Свети Йоан Предтеча“ (основан от българина преподобни Дионисий от Костурско). Младият монах се отличава с доброта, простота и послушание, но „врагът на човешкото спасение“ го подтиква да се върне в света.

Прокопий не издържа на тези помисли и отива в град Смирна. Там го обзема още по-мрачна мисъл – че заради напускането на подвига си ще бъде подложен на мъчения. В отчаяние и без да потърси съвет от духовник, той се решава на ужасна стъпка.

Един ден Прокопий отива при градския кадия и заявява желанието си да приеме исляма. Стражарите и кадията го посрещат с радост. Въпреки че не е в монашеско облекло, той потвърждава намерението си, забравяйки обетите си. След 15 дни е обрязан – „печатът на нечестието“ е наложен върху него.

Но Божиите съдби са дивни. Щом приема този „гнусен печат“, мисълта му се изменя, съвестта започва да го гризе и той решава да изкупи греха си. Тайно се среща със свой стар духовен приятел, облечен като агарянин. Разказва му всичко и заявява твърдото си намерение да умие душата си „чрез проливане на своята кръв“. Духовникът първо го съветва да се върне и да оплаква греха си, но виждайки твърдостта на Прокопий, го благославя.

След като раната от обрязването зараства, Прокопий решава да застане пред съда. В деня на своята изповед, той и духовникът му пеят молебен канон на Света Богородица. Пред кадията Прокопий с голяма смелост хвърля зелената мохамеданска чалма и започва да изобличава тяхната религия. Въпреки побоите, затвора и обещанията за блага и високи длъжности, той остава непреклонен: „И целия свят да ми бяхте дали, пак нямаше да промените моето разположение!“

Заради султански ферман, който нарежда бързо решаване на делата, беззаконниците решават незабавно да му отсекат главата. На лобното място неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлят агаряните в изумление. Никой не смее да го обезглави, докато не довеждат един отстъпник от Христа, известен със свирепостта си. Той изпълнява присъдата, изпращайки душата на страдалеца при „праведния Съдия“, за да получи мъченически венец.

Това се случва в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота. По молитвите на свети преподобномъченик Прокопий, да се сподобим и всички ние с вечните блага. Амин.

Света преподобномъченица Феврония: Мъченичество и обръщане на душите
На 25 юни Православната църква почита и Света преподобномъченица Феврония. Нейната история датира от жестоките гонения на християните по време на император Диоклетиан (284-305 г.).

Младият Лизимах, син на римски управител, е изпратен заедно със своя жесток чичо Селин да съдят християни. За разлика от Селин, Лизимах е кротък и още от дете е чувал добро за християните от тайно вярващата си майка. Сърцето му се къса от болка при вида на страданията им. Той тайно се съюзява с началника на отряда Прим, за да предупреждават християните и да облекчават участта на заловените.

В град Сивапол, където живеят 15 девойки в манастирско общество под ръководството на благочестивата Вриена, Лизимах и Прим предупреждават за приближаването на войниците. Повечето девици бягат, но болната Феврония, заедно с игуменката Вриена и престарялата Томаида, решават да останат и да приемат мъченичеството. Феврония, известна със своята дълбока мъдрост и духовна красота, е едва на 20 години и е живяла при леля си Вриена от най-ранно детство.

Когато войниците намират само трите жени, Селин се разгневява. Лизимах и Прим се опитват да спасят Феврония, но войник подслушва и съобщава на Селин. Феврония е изведена на съд, където Селин, трогнат от красотата ѝ, се опитва да я прелъсти с дарове и обещание за брак с Лизимах. Феврония отказва твърдо: „Аз имам небесен Годеник… Нито заплахите ти ще ме уплашат, нито обещанията ще ме съблазнят.“

Следват ужасяващи мъчения – побои, опалване с огън, отрязване на ръцете и краката. Народът се възмущава и моли за пощада, но Селин е безжалостен. Лизимах и Прим с дълбока скръб наблюдават. Когато накрая главата на мъченицата е отсечена, Лизимах плаче безутешно.

Възмездието не закъснява. Селин умира внезапно, удряйки главата си в мраморен стълб. Лизимах възкликва: „Велик и благословен е Богът на християните, Който отмъсти за невинната кръв!“ Той нарежда да погребат Селин по езически обичай, а християните да се върнат и да присъстват на погребението на мъченицата. Лизимах и Прим събират благоговейно останките на света Феврония и ги принасят в обителта.

Вечерта тълпи народ се стичат в обителта, покланят се на мощите и славят Бога. Лизимах и Прим публично отхвърлят идолопоклонството, заявявайки: „Отсега… искам да бъда раб Божи!“ Двамата приемат свето Кръщение, стават монаси и водят богоугоден живот.

Оттогава манастирът ежегодно чества тържествено паметта на света Феврония на 25 юни, като при гроба ѝ се извършват чудеса.

Преподобни Дионисий Атонски: Строител на манастири и духовен наставник
На 25 юни Православната църква почита и Преподобни Дионисий Атонски, родом от село Корица (Горица), Костурско. Той е основател на светогорската обител „Свети Йоан Предтеча“ през 1380 г.

Още от дете Дионисий показва силно влечение към духовното. По примера на по-големия си брат Теодосий, който се посвещава на монашеството в Цариград и по-късно става игумен на Филотеевата обител в Света гора, младият Дионисий също копнее за монашески живот. След пълнолетието си той се присъединява към брат си във Филотеевата обител.

Под мъдрото ръководство на Теодосий, Дионисий напредва в подвизите и духовното познание. Той става еклисиарх, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преизпълнен с любов към Бога, Дионисий се стреми към още по-висши подвизи и се оттегля в дълбоката атонска пустиня, където живее в пост и молитва.

След три години съвършенство, славата му се разчува и мнозина идват при него за наставления, желаейки да останат под негово ръководство. Така започва да се формира ново братство.

Междувременно брат му Теодосий е пленен от турски морски разбойници, но е откупен и стига до Цариград, където по-късно става митрополит на град Трапезунт. Дионисий решава да се възползва от връзките на брат си с император Алексий Комнин, за да получи помощ за своята новострояща се обител.

Императорът става ктитор на манастира и издава грамота за ежегодна финансова помощ. Преподобният Дионисий издига великолепен храм в чест на свети Йоан Предтеча, прокарва водопровод и изгражда манастирските здания.

Въпреки това, манастирът е ограбен от морски разбойници и монасите пленени. Дионисий използва получените суми, за да изкупи монасите си. Той разказва за нещастието на брат си и на императора, които обещават нова помощ.

Преподобни Дионисий почива на 25 юни, на 72-годишна възраст, в присъствието на брат си и императора. Погребан е тържествено, а от гроба му впоследствие започват да стават чудеса.