На 21 май Църквата почита паметта на Св.Св. равноапостоли Константин и Елена.

Константин се смята за първият християнски римски император.

Св. император Константин (274—337) царувал в Рим и Византия. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра. Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия. Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.

Преданието разказва, че царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.

На 21 май имен ден празнуват всички с имената Константин, Елена, Елка, Еленко, Лена, Ленка, Ленко, Еленица, Костадин, Костадинка, Къна, Куна, Коста, Кочо, Койчо, както и производни техни имена.

Обреди и традиции
21 май е свързан с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила.

Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава.

Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.

Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души.

Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака. Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.

В чест на огнените покровители, жените правят обредни курбани, особено, ако в семейството им има болен човек или са преживяли тежък период.

Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.

Носят градушка в чувал
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.