На 5 ноември православната църква споменава Светите мъченици Галактион и Епистима.

Свети Галактион било единствено дете в семейството на езическо семейство. Живеели в град Емеса, Сирия, по времето на римския император Деций Траян (98-117 г.).

След раждането на детето бащата пожелал да принесе жертва на боговете, но жената му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала как стигнала до познанието за истинския Бог.

След това просветила мъжа си в християнската истина. Когато Галактион навършил 24 години, по желание на родителите бил сгоден за момиче от друго езическо семейство на име Епистима.

Галактион й доставил най-голямо щастие – да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с радост възприела християнството. Тя се съгласила с неговото желание и двамата да се посветят на монашески живот.

Тогава те отишли в планината Публион, близо до Синай, в два различни манастира – Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу.

Управителят на страната узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил войници да ги заловят.

Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините. Галактион останал в килията си. Войниците го заварили задълбочен в четене на Светото писание.

Те го взели и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на онзи, заради когото се били разделили на земята.

Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско изповедание, управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой.

Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.