В сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, „се отдава“, „изпраща се“ този най-голям празник за православните християни. Всички празници в чест на Иисус Христос и на Света Богородица се честват по няколко дни и накрая „се отдават“, завършва този период на продължаващото им честване.

Само Пасха се чества цели 40 дни и се отдава днес. През всички тези дни се четат и пеят молитви, посветени на Възкресение Христово, а вместо обичайния поздрав се поздравяваме с „Христос воскресе!“ и отговаряме „Воистину воскресе!“. Днес е последният ден от този дълъг период, а утре честваме вече друг голям празник – Възнесение Христово.

Чества се и паметта на преподобния Онуфрий Велики, който бил един от най-големите подвижници на египетските пустини. Според житиеписеца му, преподобния Пафнутий, Онуфрий бил родом от Персия и живял през IV век. Той още от младини обикнал единия истински Бог и пожелал да се посвети на отшелнически живот. По това време вече съществували монашески общности в Палестина и в Египет, и Онуфрий се отправил в Тиваида, Среден Египет, където постъпил в манастир край град Ермопол. Там години наред се обучавал в монашеския подвиг на духовно и телесно въздържание и послушание.

Едва тогава получил благословение да се оттегли в пустинята и да живее като отшелник. Така прекарал цели 60 години в борба с изкушенията на духа и плътта, като се хранел оскъдно, а дрехите му изгнили и се разпаднали. Когато го посетил преподобният Пафнутий, само дългата до земята брада и белите коси прикривали голотата му.

Пустинникът бил вече в последните дни на живота си и в присъствието на свети Пафнутий се упокоил. Събратът го положил в каменен гроб, като го завил с половината от своята дреха. А по-късно, когато се върнал в своята обител, Пафнутий написал житието му според оскъдните сведения, които отшелникът му споделил.