Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.

На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже „борец“, ще бъде най-здрав през годината.

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

По традиция на Великден всички обличат нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

Черупките на изядените вече великденски яйца в някои райони на страната хората слагат по портата, за да пазят къщата от зли сили.

Сред позабравените традиции са момински обичаи, в които момите и ергени търкаляли един към друг червени яйца и всеки ден от светлата седмица играели хора.