Имената на тези трима видни християни от I век, живели в град Колоса, област Фригия, Мала Азия, се споменават с уважение от апостол Павел. В своето Послание до Филимон той ги нарича обични сътрудници и съратници в разпространяването на спасителното благовестие (т.е. учение на добрата вест за спасението) на Христос.

Там апостолът говори и за „домашната църква“ на Филимон, което означава, че цялото му семейство заедно с прислугата били християни. А свети Архип после бил поставен за епископ на Колоса.

Апостол Павел, докато бил държан в окови в Рим, изпратил писмо до Филимон по повод покръстването на неговия избягал роб Онисим, в което му препоръчал да го приеме вече не като роб, а като брат в името на Христос (това означавало да го освободи от робство, което било право само на господаря на роба). Защото Филимон след покръстването си живеел като добър християнин. В неговия дом вярващите в Христос се събирали за молитва и извършвали богослужения. Апостол Павел му възложил да благовести Божието слово и Филимон усърдно изпълнявал тази заръка на своя учител и покръстител.

Апфия била съпруга на Филимон. И тя с готовност служела на Бог, като помагала на проповедниците на Божието слово: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на своя съпруг. Заедно с Архип и Филимон Апфия се удостоила с мъченическа смърт заради вярата в Христос. По време на едно свое тържество езичниците в Колоса узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон.

Тогава ги нападнали внезапно, разгонили богомолците, а Филимон, Архип и Апфия били отведени на съд пред областния управител, който ги предал на изтезания и накрая ги осъдил на смърт.