Свети Козма бил роден в Йерусалим и живял в VIII век. Останал сирак в ранна възраст, той бил осиновен от християнина Сергий, високопоставен служител в арабския халифат и баща на свети Йоан Дамаскин. Двете момчета, Йоан и Козма, израснали заедно в Дамаск.

Междувременно Сергий освободил от робство у сарацините учения монах от Калабрия Козма и го взел за учител на надарените и ученолюбиви деца. Монахът Козма ги учил на богословие, философия, реторика, математика, но също на музика и поезия. Под негово ръководство Йоан и Козма се образовали блестящо. После през 732 г. отишли в Йерусалим, където и двамата станали монаси в манастира на св. Савва Освещени.

Там се занимавали с богословски трудове, пишели богослужебни текстове и съчинявали музиката за тях. Заедно те помогнали за защитата на Църквата срещу иконоборческата ерес, която по това време усилено се разпространявала. Но основно занимание на Козма било съставянето на църковни песнопения, с които се обогатило християнското богослужение, и останал известен в историята на Църквата като песнописец. Но той също с голямо умение изпълнявал църковните песни, пише БТА.

След мъченическата смърт на Маюмския епископ свети Петър, убит от мохамедани през 743 г., Козма бил избран за епископ на Маюма, пристанищния град на древна Газа в Палестина. И като епископ Козма продължил да твори църковни химни. След поетичните и певчески постижения той най-много се отличил с личните си качества на добродетелен духовник. Старобългарски църковен текст го възхвалява като „мъдър, смирен и кротък, тих и красноречив, приветлив и незлобив, нравствено чист и праведен“. Заради всички тези негови добродетели след смъртта му бил признат за светец на Църквата.