Пловдивският апелативен съд потвърди взетата от Окръжен съд – Хасково  най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на С. К. и го остави в ареста, като отхвърли като неоснователна жалбата му с искане за по-лека мярка.

Той е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 17.07.2026 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин, с бруто тегло 100 грама. Задържан е при полицейска операция, докато се е возил в такси. Наркотикът поръчал чрез мобилно приложение и отишъл до Пловдив да си го вземе.

Днес обвиняемият не присъства в съдебната зала по собствено желание, изразено с писмена декларация.

Апелативният съд прецени, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен. Този извод се налага от анализа на всички събрани доказателства, в частност показанията на свидетелите, както и от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства – протокол за доброволно предаване и фотоалбум. Обоснованото предположение се подкрепя и от протокола за оглед на веществени доказателства, в който е отразена констатация, че веществото е реагирало на кокаин при извършената проба с полеви наркотест. Обоснованото подозрение се подкрепя и от обясненията на обвиняемия, в които е заявил, че си е поръчал и закупил кокаин. Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. 

Касае се за извършено тежко умишлено престъпление с настъпили тежки последици, предвид данните за сравнително голямото количество наркотично вещество, от което могат да бъдат изготвени стотици отделни дози, което надхвърля рамките на лична употреба и обективно сочи на специалната цел „разпространение“, която е съставомерен признак на вмененото престъпление. От събраните по делото доказателства се установява предварително, сложно и старателно планиране на тази дейност от подсъдимия с висока степен на конспиративност, хладнокръвно извършено деяние с проявен траен престъпен умисъл и сочи на трайна престъпна нагласа, а не на инцидентно или случайно поведение. Този извод се подкрепя и от приложената по делото справка за съдимост, от която се установява, че С. К. е осъждан многократно за подобни престъпления и не е реабилитиран. Това обстоятелство показва, че въпреки предходните осъждания и изтърпяването на наказание лишаване от свобода, липсва каквото и да е поправително и превъзпитателно въздействие. Освен това от обясненията на обвиняемия и от приложената по делото справка за задграничните му пътувания се установява, че същият пребивава постоянно в Обединеното кралство, като са отразени и множество пътувания извън територията на страната. Всичко това води до извод за завишена степен на обществена опасност на обвиняемия и извършеното, поради което реалната опасност той да извърши престъпление или да се укрие при промяна на мярката му за неотклонение не може да бъде пренебрегната. В конкретния случай според съда именно най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ би обезпечила в пълна степен приключването на наказателното производство, което е в интерес на обвиняемия. 

Определението на апелативния съд е окончателно.