Апелативен съд – Пловдив потвърди присъда от 4 години лишаване от свобода, постановена по отношение на А. С. от Хасковския окръжен съд.

А. С. е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода  25.01.2023г. – 29.01.2023г., в град Хасково, е причинил по непредпазливост смъртта на майка си А. С., която починала на 10.03.2023 г. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Делото пред първата инстанция е протекло по съкратената процедура, като съдът е наложил на подсъдимия наказание „ лишаване от свобода“, редуцирано с една трета.

Подсъдимият е обжалвал наказанието си пред Пловдивския апелативен съд, като в жалбата на адвоката му се иска намаляване на наказанието и отлагане на изпълнението му.

Апелативният съд смята, че жалбата е неоснователна и заради това я отхвърля.

Приема за споделими аргументите на първоинстанционния съд  по отношение на формата на вината и към по-тежкия престъпен резултат, настъпилата смърт на майката на подсъдимия, като и въззивният състав приема, че той е действал по непредпазливост. Счита, че  А. С.  не е желаел настъпване на смъртта на майка си, но е бил длъжен и е могъл да предвиди крайния резултат, предвид общото й увредено здравословно състояние и крайно изтощение на организма й. Ето защо, правилно е прието, че деянието е извършено при смесена форма на вината.

По отношение на доводът, посочен във въззивната жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за приложение на чл.66, ал.1 от НК,/ условно осъждане/,  същият е неоснователен. Приложението на института на условното осъждане, би се оказало необосновано снизхождение за подсъдимия, независимо от представените писмени доказателства за трудовата му ангажираност към настоящия момент.

Правилно Окръжен съд – Хасково е приел, че на подсъдимия А. С.   следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства коректно са били отчетени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и в известна степен оказана помощ на пострадалата. Според апелативния съд правилно са отчетени и всички отегчаващи отговорността обстоятелства – лошите характеристични данни на подсъдимия, това, че актът на насилие не е еднократен, а продължило години наред, в т.ч. нанасяно физическо и психическо насилие върху пострадалата. Следва да се отбележи упоритостта на А. С. при реализиране на престъплението, както и начина на извършването му с нанасяне на последователни силни удари, при които са причинени кръвонасядания и охлузвания на пострадалата, чието общо здравословно състояние е било вече увредено. Извършеното от подсъдимият е израз на невъздържано, грубо и агресивно посегателство спрямо най-близкия му човек, собствената му майка.

Изтъкнатите по-горе особености на конкретното престъпление и на подсъдимия като деец указват, че неговото поправяне и превъзпитание не може да се постигне без изолацията му от обществото. С оглед на това, въззивният съд се присъединява към изложеното становище на Окръжен съд Хасково по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия  наказание от 4 години лишаване от свобода и категорично счита, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.

Решението на апелативния не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред ВКС.