ГЕРБ-СДС призовават председателя на Народното събрание да отклони предложението на президента за референдум за еврото като недопустимо и да го върне на неговия подател. Това се посочва в позиция на ГЕРБ-СДС, представена от Рая Назарян и излъчена във фейсбук страницата на партията. По-рано днес президентът Румен Радев внесе в деловодството на парламента предложение да се произведе национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

„ГЕРБ-СДС настояваме, че предложението на президента на Република България до Народното събрание, категорично противоречи на Конституцията на България, на правото на ЕС, на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“, заяви Назарян. „Текстовете на Конституцията са категорични, че България като всяка държава членка, участва в изграждането и развитието на ЕС. Всеки международен договор, който България е подписала и ратифицирала, има предимство пред националното законодателство. Този договор, подписан от България, преди повече от 20 години, не е оспорен“, посочи Назарян.

ГЕРБ-СДС настояваме, че предложението на президента, категорично е недопустимо, НС няма компетентност да се произнесе по него, предвид на което призоваваме председателя на Народното събрание да отклони предложението на президента като недопустимо и да го върне на неговия подател.

В позиция, разпространена от пресцентъра на ГЕРБ се припомня, че договорът за присъединяването на България и Румъния към ЕС е ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г., с 231 гласа „за“, един “против”, двама “въздържали се”.

Съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация, т. е. преди 11 май 2005 г.

С договора за присъединяване България е приела да е част от икономическия и паричен съюз от датата на присъединяване като държава-членка, но поради неизпълнение на условията за конвергенция сме “държава- членка с дерогация”.

Покриването на критериите се установява от Съвета на ЕС, а не се доказва на национално ниво. Дерогацията се отменя не поради искане, а при изпълнение на условията. В този смисъл искането за извънреден конвергентен доклад е искане за установяване на изпълнение, а не за отмяна на дерогация. Единствената хипотеза, при която може да се отложи въвеждането на еврото, е ако критериите за конвергенция не са трайно спазени, посочват от ГЕРБ-СДС.

В позицията се посочва още, че всеки акт, който поставя въвеждането на еврото в зависимост от друго условие или срок извън критериите за конвергенция, накърнява целите на ЕС за установяване на икономически и паричен съюз, чиято единица е еврото. Такъв акт би представлявал формално и изрично отклонение от ангажимента, поет от Република България към другите държави членки по силата на Договора за присъединяване, както и от задълженията на Република България, произтичащи от правото на ЕС, се казва още в позицията.

На следващо място, предложението за произвеждане на референдум и последващ акт, което може да доведе до отлагане (спиране или забавяне) на процеса за въвеждането на еврото, би било в противоречие с Конституцията на Република България, според която страната участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 КРБ), както и на нормата, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл.5, ал. 4 КРБ). Това реализира хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗПУГДВМС, като въпросът за въвеждането на еврото като парична единица в България е уреден в Договора за присъединяване към ЕС, ратифициран от българското Народно събрание. В този смисъл са материалите и решението по Конституционно дело 13/2023г, аргументират се от ГЕРБ.

Считаме, че предложението на президента не е от компетентността на Народното събрание, считано от датата на ратификация, а както беше посочено по-горе – е въпрос само и единствено от компетентността на Европейския съвет и то при констатиране изпълнението на критериите за конвергенция и отпадане на статута ни като “държава-членка, предмет на дерогация”, се казва още в позицията.