Двама ще лежат дълго в затвора за убийство в Пловдив

Върховният касационен съд остави в сила потвърдените от Апелативен съд – Пловдив наказания спрямо К. С. и Ц. П., признати за виновни от Окръжен съд – Пловдив в извършване на убийството на техния познат Л. Ж. в градинката на Джумаята, станало на 07. 07. 2021 г.
К. С. е осъден на 15 години лишаване от свобода, а съучастникът му Ц. П. – на 17 години, тъй като последният е извършил престъплението в условията на опасен рецидив. Двамата са признати за виновни в това, че на 07. 07. 2021 г. в гр. Пловдив, след употреба на алкохол, в съучастие, са пребили до смърт Л. Ж. Причината за нанесения побой е, че искали да накажат пострадалия, който видели предния ден да закача непълнолетно момиче по неприличен начин. Тримата били приятели и всеки ден заедно употребявали алкохол. Няколко дни преди убийството пострадалият, който бил бездомник, се нанесъл да живее при К. С.
Недоволни от наказанията си и двамата подсъдими са обжалвали пред ВКС чрез адвокатите си. Те настояват, че липсват мотиви в обжалваните съдебни актове, искат промяна на квалификацията на престъплението от умишлено убийство в причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда и молят съда да намали наказанията им.
В решението на ВКС се казва, че не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на предходните съдилища по фактите и в частност на въззивния съд, поради което възраженията са неоснователни. ВКС намира, че претендираните и предлагани от защитниците на подсъдимите правни квалификации на инкриминираните деяния, категорично са неприложими при установените по делото факти. Начинът на осъществяване на побоя (интензивно в продължение на около 10 минути с нанасянето на около 20 удара; след няколкократно падане и изправяне на тялото на жертвата) и последващите действия на подсъдимите, извършени след преустановяването на побоя, еднозначно сочат, че те изобщо не са мислили и възнамерявали да предотвратят настъпването на предизвиканите от тях общественоопасни последици – след побоя не са оказали никаква помощ на пострадалия, макар непосредствено да са възприели тежкото състояние, в което се е намирал и в което са го оставили, като съвсем невъзмутимо продължили да пият бира и да слушат музика, седнали на няколко метра от пострадалия. Следователно, пише в мотивите си ВКС, правилна е преценката на предходните инстанции, че от субективна страна подсъдимите са извършили умъртвяването на пострадалия при форма на вината евентуален умисъл, а не по непредпазливост вследствие на умишлено нанесени телесни повреди.
ВКС приема за неоснователни възраженията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и ги оставя в сила.
Решението на ВКС е окончателно.