На пресконференция в Дома на културата „Борис Христов“ днес бе дадено началото на проекта „Занаятите – наследство и бъдеще“ на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”.

Проектът ще се развива на територията на общините Пловдив, Карлово, Сопот и Родопи, в рамките на 12 месеца. Финансирането е в размер на 114 хил. лева, от които 87 хил. от НФК. Партньори по проекта са: Община Пловдив, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, Национална занаятчийска камара и читалище „Родопски напредък“ с. Ситово. Медийни партньори са: БНТ- Пловдив ; БНР – Радио Пловдив; Пловдив онлайн и PLOVDIV press.

В пресконференцията участваха Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм, Тони Симидчиева – председател на УС на РЗК – Пловдив, Ирена Тодорова – ръководител на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Стоян Стоянов – куратор по проекта и майстор – занаятчия.

Целите на проекта са насочени към възстановяване и развитие на РЗК – Пловдив чрез укрепване на организационния капацитет и материалната база, създаване и изпълнение на адекватна и динамична комуникационна стратегия и устойчива и ефективна партньорска мрежа. Акцент е поставен върху развитие на обществения диалог за бъдещето на народните художествените занаяти. Целенасочен фокус се поставя и върху децентрализацията на културния живот, чрез осигуряване на достъп до съдържание и участие на жителите на с. Ситово, Сопот и Карлово и представяне на възможностите за развитие на регионални, интегрирани културни и туристически продукти. Социално ангажирана кауза на проекта е насочена към интеграцията на деца със СОП, както и емигранти от Украйна.

Дейностите по проекта предвиждат провеждане на обучения за дигитални умения на членове на РЗК-Пловдив, създаване на медийно, двуезично съдържание, представящо дейността на камарата и отделните занаятчии от Улица на занаятите – Пловдив, Бухалов хан – Карлово и Сопотски еснаф – Сопот.

Ще бъде създаден двуезичен, динамичен сайт на РЗК-Пловдив, както и канали в социалните медии, в които ще бъдат представени 3 филма, клип и 18 видеоматериала за различни занаяти. С подкрепата на Регионалния център за нематериално наследство за Югоизточна Европа към ЮНЕСКО, те ще достигнат до аудитории от специалисти и обществеността в 16 държави от мрежата.

Ще бе надграден опита на РЗК-Пловдив, натрупан през годините за работа с деца, като се предвижда провеждане на 162 – безплатни работилници за над 300 деца, 40 от които – от маргинализирани групи. В края на проекта ще бъде представена тяхна изложба, а самите те ще проведат демонстрации на Панаира на занаятите през 2023 година. Ще се проведат три майсторски класа в Карлово и Сопот по калоферска дантела, гравьорство и ножарство.

Ключова дейност в проекта е организирането и провеждането на изложба „Визия, разказ, докосване – изцяло ново културно съдържание, основано на съхранената памет и наследство. Куратор на фото изложбата ще бъде изследователят-етнограф, творец и майстор Стоян Стоянов, който ще разкаже приказката за забраждането през годините, в които забрадката е била част от аксесоара и украсата на българската женска носия. Посетителите ще видят и научат за различни забраждания, начина на изработване, поводите по които се ползват, история и възникване, както и за 5 занаята, които са в основата на създаване на забрадката. Откриването ще бъде съпроводено с тематичен музикално – танцов концерт. Ще бъде създаден и двуезичен каталог. Изложбата ще се представи в села и градове от региона, както и по света с помощта на Регионален център на ЮНЕСКО.

Един от най – важните акценти в проекта е поставен на дискусията за бъдещето на българските народни художествени занаяти. Предвижда се провеждане и представяне на изследване „Занаятите – между творческата икономика и опазването на наследството. Решения за бъдещето”. В планираната кръгла маса ще участват представители на всички заинтересовани страни, които ще представят своя опит и виждания и ще обсъдят резултатите от изследването. Проектът ще приключи със заключителен документ по темата, който ще бъде изпратен до органите на местната и държавна власт, за да допринесе за диалога за бъдещето на народните художествените занаяти и промяна на публичните политики за опазването им.

„Работата по този проект ни прави изключително щастливи и отговорни като организация, която е ангажирана с опазването на нематериалното културно наследство. Нашата главна и дългосрочна цел винаги е била да запазим занаятите в най-чистия им вид“, сподели Тони Симидчиева, председател на УС на РЗК – Пловдив.

Заместник – кметът Пламен Панов започна изказването си цитат на Вежди Рашидов от филма, посветена на 100 години от рождението на Начо Културата, който го е впечатлил: „Ако искаш да градиш нация, трябва да пазиш нейните богатства“.

„Занаятчиите са пазители на паметта, традициите и автентичната култура, но в същото време те продължават да пишат история. Последователната политика на община Пловдив в последните 12 години подпомогна създаването на Улица на занаятите, превръщането на Бакалова къща в занаятчийски център, изключително успешното реализиране на проекта за Занаятчийското училище в Стария град, Панаирите на занаятите, които се провеждат 2 пъти годишно. С настоящия проект това продължава да се надгражда. Той е съществена крачка напред, която правим отново заедно. Отново работим ръка за ръка с РЗК и партньорите“, каза още Пламен Панов.

Ръководителят на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО Ирена Тодорова благодаря на РЗК и Общината, че центърът е част от този проект.

„За нас е важно да бъдем част от такава инициатива. За първи път виждам цялата палитра от участници да е привлечена в проекта. Ако прибавим и бизнеса, той ще е наистина всеобхватен. Проектът ще премине националните граници и ще стигне до всички партньори от мрежата на ЮНЕСКО. Важно е да се отбележи, че надскача и традиционната публика и търси отзвук и в други групи – маргинализирани, със СОП и др. Прави впечатление и това, че много млади хора ще се включат, а така през занаятите попадаме в много други контексти“, каза Ирена Тодорова.

Кураторът Стоян Стоянов, който е майстор на носии, тъкани, бижута с мъниста и други, общо 5 занаята, работи в Бакаловата къща от 12 години. От 1981г. обикаля музеи, библиотеки, етнографски места, събира и чета книги, посветени на автентичната българска носия и прави най-голямата колекция от забрадки.

„Забраждането е цяла система – конструкция, прическа, начин на захващане, връзване. Връхната декорация е „черешката на тортата“, сподели Стоян Стоянов. Той разказа, че голямата цел, на която се е посветил е да се съхрани истинската българска естетика и даде пример с многобройните ателиета в периода на социализма, които са правели костюми, несъпоставими и на 10% с традиционните български костюми. По този начин се изтрива традиционната българска естетика. Настоящият проект ще покаже не само спецификите, но и обхваща групи от диаспорите в чужбина. Момичетата от ансамбъл „Тракия“ ще бъдат забрадени и снимани. Освен уникалната фотографска изложба, ще има и демонстрации на живо, стана ясно още по време на пресконференцията.