316

На 18 септември 2025 година Катя Паскалева навършва 80 години – някъде в невидимото и в паметта ни. Много звезди преминават с блясък на сцената и екрана и угасват тъй бързо, както са изгрели. Мария от „Козият рог“ беше орисана от Катя Паскалева да живее вечно, да търси любовта и да е готова да умре за нея.

Мария е звездната роля на Катя Паскалева, но тя има още много роли в един живот, отдаден на театъра и киното. Във всяка от тях актрисата има само една амбиция – да е истинска! Да е истинска до предела на възможното. Щастлива в киното и на сцената, била ли е Катя Паскалева щастлива в живот? Обичана ли е била толкова, колкото си представяме, че заслужава? Получавала ли е признание? Кой е бил до нея в добрите дни? А в лошите?

Авторът на новата книга „Тишина от думи“ (Книгомания) Георги Тошев е бил близо до Катя Паскалева. На сцената – играли са заедно в пиеса, но и в живота. Получил е от нея като подарък едно изречение, което винаги носи със себе си. А след смъртта ѝ – няколко кашона със снимки и бележките, които тя пише в болницата, когато болестта вече е отнела гласа ѝ. Какво иска да ни каже голямата актриса в тези бележки, когато вече се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който много неща не знаем. В нея авторът включва бележки, записки и фотографии от личния архив на актрисата, които се публикуват за първи път.

Премиерата на книгата „Тишина от думи“ на издателство „Книгомания“ ще бъде в Пловдив и в София, заедно с документалния филм „Катя и Слона. Техният Пловдив“ на журналиста Георги Тошев, осъществен с финансовата подкрепа на община Пловдив.

Филмът е посветен на 80-години от рождението на Катя Паскалева и 90 години от рождението на художника Георги Божилов – Слона. Лентата разказва за тяхната бурна любов на фона на културния подем на групата художници и актьори в края на 60-те – началото на 70-те години в гр. Пловдив.

На 10 септември в рамките на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ и Есенния салон на изкуствата ще се открие документална фотоизложба „Катя и Слона: тяхната любов“ на централната пешеходна улица до Римския стадион в Пловдив. В изложбата са включени фотографии от техния личен архив.

На 12 септември от 19,30 часа в Камерна зала „Стефан Данаилов“ на Драматичен театър, Пловдив е премиера на книгата „Тишина от думи“ и филма „Катя и Слона. Техният Пловдив“.

Георги Тошев:

Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот.

Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с много гласове,

актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий.

Тази книга не е биография.

Тя е следа.

Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-

дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.

Катя не изчезна. Просто смени сцена.

Веселина Седларска, редактор:

Тя се качва на сцената на 7 години, за да изиграе ролята на момче. Провалих премиерата, спомня си. Катя Паскалева връща този свой дълг двадесет години по-късно, като изиграва ролята на млада жена, чийто баща се опитва да превърне в мъж така, че всеки зрител се чувства обогатен с образа на Мария от „Козият рог“. В живота на Катя Паскалева има божествено наказание – голяма дарба, която няма да улучи нито времето, нито мястото, нито собственото ѝ примирение. Всичко в нейния живот ме кара да се питам защо големият талант се дава на едно място, а голямото самочувствие на друго? Само че – щяхме ли да я помним и обичаме, ако на нея се беше паднало самочувствието?

За Катя Паскалева

Странница, скитница, актриса или жена с тайни? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и театър.

„Козият рог“ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, създаден по „Диви

разкази” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите постижения на българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите отличия и

Награда за женска роля в Панама през 1972 и Награда „Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел през 1973.

Участвала в над 50 български и чужди, тя остава позната именно предимно като Мария, както и с ролите ѝ на Стефка във „Вилна зона” (1975 г.) и на Тана „Матриархат” (1977 г.), а бурният ѝ нрав продължава да буди въображението.

По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.

На 23 септември книгата и филмът ще имат своята софийска премиера в кино „Одеон“ от 18,30 часа.

На 25 септември в Петрич, родния град на актрисата книгата и филмът ще бъдат представени в рамките на фестивала „Арт будилник“.

На 9 октомври книгата и филма за Катя Паскалева заедно с изложбата ще гостуват в гр. Смолян в Драматичен театър „Николай Хайтов“ от 18,00 часа.

На 10 октомври публиката ще има среща с Георги Тошев в град Чепеларе.

Годишнината от рождението на актрисата ще бъде отбелязана и в други градове в страната.