Стефан Кюркчиев – уредник в Регионалния природонаучен музей – Пловдив и член на Спелео Клуб „Пълдин“ към ТД „Еделвайс“ споделя в лично интервю вълнуващата история за завръщането във Водната пещера в Родопите през 2024 година. В същата пещера, през 2012, по време на съвместна експедиция между Клуба и Музея спелеолозите разкриват фосилни останки на три пещерни мечки, от които частично се реконструира скелета за експозицията на РПНМ – Пловдив. Скелетът е допълнен с костен материал от различни индивиди, събран от други пещери в Родопите, от Марин Господинов. Цял скелет на пещерна мечка може да бъде видян и в Музея на родопския карст в Чепеларе.

По случай 60-годишнината на ТД „Еделвайс“ и завръщането в пещерата на пещерните мечки, Стефан Кюркчиев разказва:

„Тази година, в едно от моите любими места — Родопите, имах уникалната възможност да се завърна в пещерата, в която преди повече от 10 години открихме и извадихме кости на пещерни мечки. Историята, която ще споделя с вас, не е просто още една експедиция, а свидетелство за нашата отдаденост към спелеологията и значението на сътрудничеството в научните изследвания.

Всичко започна, когато моят приятел Сашо, инструктор по спелеология в Спелео клуб „Пълдин“, се свърза с мен и ми сподели, че той и неговите курсисти планират да посетят Водната пещера. Като човек, който не беше посещавал мястото от много години, и с оглед на интереса ми към продължаване на изследванията, веднага приех поканата да се присъединя.

Събота сутрин, среща в клубната база на Спелео клуб „Пълдин“ при ТД „Еделвайс“, бърза проверка на оборудването и потегляне към пещерата. За кратко време преминахме през тесните проходи и подземната река, и се озовахме в голяма зала, покрита с наносна кал. Сашо заедно с Асен имаха задача да картират част от пещерата. Аз, заедно с останалите курсисти се заловихме с нашата задача, а именно проучване на наносната кал. За моя изненада, още с първия поглед, започнаха да се появяват кости и зъби на животни. Изследването беше в пълна сила. Същевременно, докато копаехме, имах възможността да запозная новите курсисти с интересни факти и методики за събиране на палеонтологичен материал. Те бяха изключително любопитни и мотивирани, което направи работата още по-вълнуваща.

След няколко часа усилен труд, събраният материал беше внимателно пакетиран и подготвен за обработка в моята лаборатория в Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Нямам търпение да споделя с публиката новите открития, които предстои да направим през 2025 година!“