Шестнайсет студенти и докторанти от Европа и Азия получиха сертификати за участие в летния интердисциплинарен семинар на тема: „Културна карта на България – Родопите. Втора част“. Той е част от работната програма на пловдивския екип в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министеството на образованието и науката. Международният семинар се организира за втора поредна година от Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, съобщиха от висшето училище.

Преди да раздаде сертификатите на участниците, проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева изказа благодарност към координатора на пътуващия семинар гл. ас. д-р Борислава Петкова и изрази надежда за разширяване на културната карта на България през следващите години и в други региони на страната, за да се даде възможност на всички желаещи за едно наистина всеобхватно запознаване с богатствата и спецификите на българската култура и история.

Тази година в семинара, ориентиран към студенти-българисти от чужбина, взеха участие студенти и докторанти от Австрия, Германия, Грузия, Ирландия, Полша, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария и Япония, обединени от общата си страст към изучаването на българския език, литература, история и култура.

Маршрутът им обхвана важните културни топоси на Пловдив и Родопите, като Асеновата крепост, Бачковския манастир, с. Смилян, с включен уоркшоп за приготвяне на масло и сирене в една от известните мандри в селото, Агушевите конаци в с. Могилица, Дяволския мост и тракийския култов комплекс „Орлови скали“, живописния меандър на р. Арда, Перперикон и Татул, етнографския комплекс „Гърнатскине конаци“ в Момчилград, както и винарска изба „Ария Сатра“. Студентите посетиха и с. Лисиците, до което се достига по най-дългия въжен мост в България.

Чуждестранните студенти-българисти представиха своите визуални задания, създадени на база лични впечатления от посетените места. В отделните презентации на петте екипа, с обща тема: „България: поглед отвън“, те споделиха обогатената си представа за страната и отношение към различните елементи от българската културата –- азбука, архитектура, изкуство, занаяти, храна, облекло и др.

Според Юми Токура от Осака, Япония „красотата на природата и радостта от живота са втъкани в изумително красиви пъстроцветни килими и носии“. Мате Радич от Будапеща, Унгария отбеляза, че е впечатлена от толерантността в отношенията между българи, турци, роми, евреи и арменци. Тя допълни, че не е виждала другаде така хармонично съжителстващи православни храмове, високи минарета и синагоги. За Андраж Стевановски от Любляна, Словения България е „галерия под открито небе, неземна музика, главозамайващи пейзажи, вкусна храна, ароматно вино и дружелюбни хора“.