Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда. Той се чества предимно от левите движения и партии в някои страни.

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на социалните права.

Началото е поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима души.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай, шестима други са ранени.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“.

Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Впоследствие в страните от бившия социалистически блок празникът е натоварен с пропагандни послания и е използван за противопоставяне на западния модел на развитие.

У нас след 1944 г. той се чества ежегодно, като работниците са принуждавани да маршируват на официални манифестации по площадите.

След падането на тоталитарния режим 1 май продължава да е официален празник и неработен ден, но държавата не се ангажира с него и не организира масови прояви. Той се чества основно от социалисти и комунисти.