Всички други инвестиционни проекти и реформи, които България няма да предоговаря по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), продължават да се движат и трябва да се реализират. Това каза служебният вицепремиер по управлението на европейските средства Атанас Пеканов при откриването на конференцията „Парите по Плана за възстановяване и европейските структурни фондове“ на в. „24 часа“, която се провежда в НДК.

На форума се обсъжда на какви средства може да разчита бизнесът в България през НПВУ, по какви процедури ще се кандидатства за тях и в какви срокове, кои проекти са допустими. Пеканов припомни, че в рамките на решението на парламента, което бе взето преди седмици, България ще търси разговори по главата „Енергетика“ с Европейската комисия (ЕК). „Нека да успокоя всички – инвестиционни проекти, които не са засегнати по някакъв начин по темата декарбонизация и решението на парламента, продължават и ще бъдат реализирани“, заяви Пеканов.

НПВУ е нов механизъм и това се вижда при всички страни членки, посочи служебният вицепремиер. България успя да навакса забавянето и е една от 11-те държави, които са получили първото плащане по НПВУ, докато останалите 16 държави не са поискали първо плащане или не са го получили към момента, посочи Пеканов. По думите му само няколко държави са поискали второ плащане, а само три са го получили до момента.

Служебният вицепремиер изтъкна, че в оставащите дни парламентът трябва да разгледа с основен фокус законите, които са по темата за върховенството на закона, защото те са част от НПВУ. Основен е законопроектът за въвеждане на механизъм за търсене на отговорност и отчетност на главния прокурор, коментира Пеканов. Според него това би бил и огромен положителен фактор за съмняващите се страни по отношение на влизането на страната ни в Шенген като знак, че България може да прави важните и нелеки реформи.

България разполага с изключително голям ресурс по отношение на европейското финансиране, заяви Пеканов. Той посочи, че през следващите години се очаква в икономиката на страната да се влеят около 48 млрд. лева. Тези средства трябва да бъдат използвани за по-бърза конвергенция, смята вицепремиерът. До момента по европейските програми и по НПВУ бяха обявени процедури за 3,6 млрд. лева, от които 2,8 млрд. лева по НПВУ и 800 млн. лева по оперативните програми. През новата година от структурните фондове планираните средства към момента са над 5 млрд. лева, като се очаква още няколко от оперативните програми да представят процедурите си за тази година, затова тази сума ще нарасне. Само по НПВУ в следващите 3-4 месеца ще започнат четири процедури на стойност 710 млн. лева, обяви вицепремиерът.