България вече е единствената страна в Европейския съюз, която не принадлежи на групата на най-високо развитите държави в света. Основната причина за изпадането ни от тази група е неовладяната от няколко правителства смъртност в пандемията от COVID-19. Това показва индексът на човешкото развитие за 2021 г., представен вчера от Програмата на ООН за развитие (ПРООН).

Индексът на човешкото развитие измерва благосъстоянието на различните държави – 191 в момента, по три ключови показателя – очаквана продължителност на живота, образованост на населението и брутен национален продукт. Последният доклад е посветен на несигурността и кризите, обясняват от „Сега“.

България е част от общата тенденция на влошаване, която се наблюдава при 90% от страните – почти всички имат връщане назад в една от последните две години, а при над 40% влошаване има и през 2020 г., и през 2021 г. Тя обаче и преди това беше в дъното на групата от най-високо развити държави и понижаването с 4 позиции спрямо 2020 г. я слага под чертата на най-високата категория. Сега сме част от втората група – на високо развитите страни и заемаме 68-о място от 191 държави (и през двете години ПРООН включва еднакъв брой държави в изследването си).

banner

Показателите

От четирите показателя, които формират индекса – очаквана продължителност на живота при раждане, очакван брой години на обучение, сред брой години в обучение и брутен национален продукт на глава от населението, България регистрира влошаване само при първия, а при последния даже има подобрение спрямо 2020 г. При двата показателя за образованост на населението няма промяна спрямо предходната година.

Очакваната продължителност на живота се срина глобално в двете години пандемия, а България заемаше водещо място по смъртност от COVID-19. 37 632 са жертвите на пандемията към момента. Това се отразява и на показателите, които измерват здравния статус на населението. Очакваната продължителност на живота намалява на 71,8 години през 2021 г. от 73,6 години за 2020 г. За сравнение, преди пандемията – 2019 г., този показател е бил 75,1 години.

При образователните показатели очакваният период на обучение е 13,9 години, а действителният – 11,4 години средно, като тук подобрение няма от 2019 г. насам (за 2018 г. очакваните години в обучение са били 14,2, а действителните – 11,3).

Брутният национален продукт на глава от населението се срива през 2020 г. – логично на фона на по-тежките ограничения за бизнеса и дългите локдауни. През 2021 г. има увеличение, което успява да надскочи нивото от 2019 г.

Къде сме ние

Светът скача от криза в криза, в непрекъснато гасене на пожари, без да може да стигне до корените на проблемите, пред които сме изправени, коментират от Програмата за развитие на ООН по повод представянето на доклада. За пръв път откакто се изготвя този индекс – 32 години, глобалното му ниво се влошава в две поредни години. На практика сме се върнали на нивото от 2016 г., заличавайки постигнатия в последните години напредък по ключови показатели за човешкото развитие, отбелязват авторите на доклада.

Дори на този фон обаче нашето изпадане от групата на най-високо развитите не е в рамките на обичайното. Някои сравнения:

– България е единствената държава от ЕС във втората група на индекса – на високо развитите;

– пред нас, с по-висок индекс на развитие, е Албания, която е първата в групата на високо развитите (ние сме втори);

– България изостава дори спрямо балкански държави, които не са в ЕС – Сърбия е в групата на най-високо развитите (63-о място). Румъния е 14 позиции пред нас (53-о място). Турция е още по-напред (48-о място), Черна гора е на 49-а позиция;

– веднага след нас са Гренада, Барбадос, Антигуа и Барбуда, Сейшелите, Шри Ланка, Босна и Херцеговина.

Топ 10

1. Швейцария (трета през 2020 г.)

2. Норвегия (първа през 2020 г.)

3. Исландия (втора през 2020 г.)

4. Хонконг (същата позиция и през 2020 г.)

5. Австралия (същата позиция през 2020 г.)

6. Дания (същата позиция през 2020 г.)

7. Швеция (девета през 2020 г.)

8. Ирландия (същата позиция през 2020 г.)

9. Германия (седма през 2020 г.)

10. Нидерландия (същата позиция през 2020 г.)

Изводи

Докладът на ПРООН търси обяснение защо не се случват необходимите промени и очертава сред причините несигурността и поляризацията, които се подхранват взаимно и пречат на единните усилия за неутрализиране на кризите. Изследвания например установяват връзка между чувството за несигурност и поляризацията – хората в най-несигурно положение най-често изповядват крайни политически възгледи, посочва докладът.

Авторите препоръчват политики, съсредоточени върху инвестициите – от възобновяеми енергийни източници, до подготовка за пандемии и защита пред обратите на несигурния свят, включително и чрез социална подкрепа. Другият фокус е върху иновациите – не просто технологични и икономически, но и културни. „За да можем да навигираме през тази несигурност, трябва да погледнем отвъд целите за подобряване на благосъстоянието и здравето. Те остават ключови, но трябва да помислим и за планетата и да върнем на хората усещането, че имат контрол над живота си и могат да гледат с надежда към бъдещето“, казва водещият автор на доклада Педро Консейсао.

Социални мрежи

Най-новият информационен портал в Пловдив – Plovdivnews.bg, има амбициите да върне нормалните отношения между медия и читатели, без истерични заглавия и крясъци в онлайн пространството, а в бъдеще и на страниците на един истински вестник за Пловдив и региона.

Полезни връзки

Имате новина? Изпратете ни я на: [email protected]

избор на редактора

последни новини

@ Copywrite 2024 Plovdiv News | All rights reserved!