Брутният външен дълг на страната в края на юни 2022 г. възлиза на почти 41,5 млрд. евро (52,5 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт – БВП), което е с над 1,6 млрд. евро (4,1 на сто) повече в сравнение с края на юни 2021 г., съобщава Българската народна банка.

В края на юни краткосрочните задължения са над 8 млрд. евро (19,4 на сто от брутния дълг, 10,2 на сто от БВП) и се увеличават с над 1,9 млрд. евро (30,8 на сто) на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на повече от 33,4 млрд. евро (80,6 на сто от брутния дълг, 42,3 на сто от БВП), като се понижават с 253,7 млн. евро (0,8 на сто) спрямо средата на 2021 година.

Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни 2022 г. е над 7 млрд. евро (8,9 на сто от БВП). На годишна база той намалява с 1,33 млрд. евро (15,9 на сто), допълват от БНБЛ.

Външните задължения на Централната банка са над 2,1 млрд. евро (2,7 на сто от БВП). Те се повишават с 1,271 млрд. евро (153,2 на сто) спрямо края на юни 2021 г.

Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са 5,6 млрд. евро (7,1 на сто от БВП). Те се увеличават на годишна основа с 1,4 млрд. евро (33,8 на сто).

Външните задължения на „Други сектори“ са над 13 млрд. евро (16,5 на сто от БВП). Те нарастват с 582,7 млн. евро (4,7 на сто) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,7 млрд. евро (17,3 на сто от БВП) в средата на 2022 г., което е с 296 млн. евро (2,1 на сто) по-малко в сравнение с края на юни 2021 г. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33 на сто към края на юни 2022 г., при 35,1 на сто година по-рано.