България, Румъния и Турция трябва да обединят усилията си за прекратяване на нападенията срещу търговски и цивилни плавателни съдове в Черно море. За тази цел се подготвя обща инициатива, която да бъде представена пред Съвета на Европейския съюз. Това съобщи премиерът Румен Радев пред журналисти в Брюксел.

По думите му вчера е разговарял с румънския министър-председател, а днес предстои среща и с президента на северната ни съседка. Целта е двете страни да координират позициите си и да потърсят подкрепата на европейските партньори за въвеждането на мораториум върху атаките срещу цивилни кораби.

Радев подчерта, че подобни действия са недопустими и трябва да бъдат прекратени. Той обърна внимание и на стратегическото значение на Черно море не само за регионалната сигурност, но и за международните доставки на храни, торове и енергийни ресурси.

„Милиони хора разчитат на тези доставки, особено в уязвими региони като Африка и Близкия изток“, посочи премиерът. Той изрази очакване европейските държави да подкрепят предложението за спиране на нападенията срещу цивилни плавателни съдове.

По думите му още на 6 октомври, когато бяха атакувани първите два кораба в българската изключителна икономическа зона, той е информирал европейските лидери за случилото се по време на видеоконферентна връзка. Макар разговорът да е бил посветен на друга тема, Радев е поставил въпроса за нападенията. Тогава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е предложила да се обсъди мораториум върху ударите по цивилни кораби.

Обсъжда се общо командване в Черно море

По темата за евентуално командване на НАТО в Черноморския регион Радев обясни, че идеята се обсъжда от години и е част от съвместните усилия на България, Румъния и Турция.

Той уточни, че става въпрос за създаване на щаб за координация, а не за формиране на нови военни сили на Алианса. Все още предстои да бъде избран подходящият модел за организацията му. Сред разглежданите варианти са постоянно институционално командване или ротационно ръководство между трите държави.

Премиерът заяви, че България подкрепя инициативи, насочени към възможно най-бързо прекратяване на конфликта чрез дипломация.

София поддържа дипломатически канал с Москва

Радев съобщи, че дипломатическите контакти с Руската федерация продължават. Той е провел разговор с руския посланик, като основната тема е била необходимостта от прекратяване на атаките срещу кораби в Черно море.

Според него съществуващият канал за комуникация трябва да бъде използван по-активно и да се надгражда с конкретни предложения и действия.

По отношение на дроновете, участвали в нападенията, премиерът заяви, че към момента няма категорични доказателства за техния произход. Очаква се корабът „Челси-3“ да бъде изтеглен до пристанището в Бургас за ремонт, където ще бъде извършен подробен оглед с цел откриване на останки, които биха могли да помогнат за установяване на извършителите.

Радев посочи, че е изложил пред руския посланик и своите предположения за възможния произход на атаките. Според него има логически основания да се разглежда руско участие, тъй като Украйна трудно би имала мотив да атакува собствените си кораби и екипажи, а последствията от подобни действия биха били в полза на Русия. Той обаче подчерта, че тези разсъждения не представляват доказателство и България няма да отправя категорични обвинения единствено въз основа на хипотези.

Премиерът допълни, че рискът от ескалация е свързан с войната на Русия срещу Украйна, но за конкретните атаки с дронове все още липсват достатъчно убедителни доказателства. Към момента няма и потвърдена заявка за среща между него и украинския президент Володимир Зеленски.

Рафинерията има значение за енергийната сигурност на Европа

В коментара си за бъдещето на „Лукойл“ Радев подчерта значението на българската рафинерия за европейския енергиен пазар. По думите му съоръжението е сред големите и модерни рафинерии в Европа, докато през последните десетилетия редица подобни предприятия на континента са били закрити.

Това е увеличило зависимостта на европейските държави от внос на готови горива, включително авиационно гориво. Затова, според премиера, рафинерията трябва да се разглежда като стратегически актив както за България, така и за Европейския съюз.

Той отбеляза, че решенията за бъдещето на предприятието се вземат извън България и извън ЕС, но последствията от тях могат да имат съществено значение за енергийната сигурност на Европа.

Минималната заплата за 2027 г. все още се обсъжда

По въпроса за параметрите на Бюджет 2027 Радев заяви, че желанието му е минималната работна заплата да достигне поне 1000 евро, но настоящото финансово състояние на страната не позволява това да бъде обещано на този етап.

Той посочи, че бюджетът е изготвян при значителен дефицит и че размерът на минималното възнаграждение все още не е окончателно определен. В момента се водят последни разговори по финансовата рамка, като целта е да бъде постигнато балансирано решение.

Премиерът призна, че интересите на работодателските организации и синдикатите традиционно се разминават по този въпрос. По думите му правителството търси компромис, който да отчита както възможностите на бюджета, така и очакванията на работещите.