18

При президента Илияна Йотова се проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), посветено на рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна.

След края на заседанието Йотова представи приетото становище и предложенията на КСНС. Срещата беше посветена на „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

Сред основните изводи от заседанието е, че развитието и все по-широкото използване на безпилотни системи създава допълнителни рискове за страната. „Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, каза президентът.

Йотова подчерта, че войната на Русия срещу Украйна е довела до значително влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион. В тази връзка членовете на КСНС са разгледали последните инциденти в Черно море и възможните рискове за България. „Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море“, заяви Йотова.

По време на заседанието е отчетена и ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която увеличава рисковете за корабоплаването и сигурността в Черноморския регион. „Тя застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, посочи държавният глава.

Обсъждането е показало и тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски кораби. Последиците от тях вече включват не само преки щети по плавателните съдове. „Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, заяви Йотова.

Участниците в КСНС са обсъдили и разширяването на рисковете вследствие на развитието на безпилотните технологии. Според представеното след заседанието използването на повече на брой, по-модерни и по-далекобойни системи може да създаде заплахи за стратегически обекти не само по Черноморието, но и в останалата част на страната.

На заседанието е разгледана и защитата на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Сред изводите е, че страната е изправена пред сериозни предизвикателства при осигуряването на физическата защита на критичната инфраструктура.

КСНС е обсъдил и по-широката връзка между настоящите рискове и войната в Украйна. Според становището, представено от президента, заплахите за морската сигурност и стратегическата инфраструктура са свързани с липсата на възможност за дипломатическо разрешаване на конфликта до момента. „Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, каза държавният глава.

По време на заседанието е постигнато съгласие да продължат вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на установените рискове. Наред с това е отчетена необходимостта от анализ на действащото законодателство и евентуалното му изменение с цел улесняване на прилагането на тези мерки.

Йотова съобщи, че предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт са получили необходимото по закон мнозинство. Тя уточни, че представителите на три парламентарни групи са гласували против. „Тези предложения бяха приети с 3/4 мнозинство, така, както изисква законът, като представителите на три парламентарни групи бяха против“, обясни президентът.

Сред приетите предложения е и реакция на последните атаки срещу търговски кораби в Черно море. КСНС ги определя като нарушение на международното морско право и настоява да бъде установено кой стои зад ударите. „Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.

В становището е заложено и България да има активно участие в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. „Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви президентът.

КСНС предлага наред с дипломатическите действия да продължат и мерките, предприети от правителството за ограничаване на установените рискове и заплахи. Част от предложенията са насочени към подобряване на възможностите за наблюдение и противодействие при евентуални атаки.

Сред тях е засилване на морската осведоменост чрез използването на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение. Предлага се също ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително чрез придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. Предвидено е тези действия да се реализират в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Отделно внимание е отделено на нормативната уредба. Според предложенията правителството трябва да направи анализ на действащите правила и при необходимост да внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени. Те трябва да подпомогнат физическата защита на стратегическите обекти и да повишат възможностите на държавата да гарантира сигурността в морското си пространство. „Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи последното от представените предложения след заседанието на КСНС.

Предлага се още националната система за търсене и спасяване по море да бъде поддържана във висока степен на готовност. Президентът Илияна Йотова представи и пакет от мерки, които България да предприеме в рамките на НАТО, Европейския съюз, отношенията със съседните черноморски държави и ООН.

Допълнително въздушно и морско наблюдение в рамките на НАТО

По отношение на НАТО КСНС предлага България да използва възможностите, които има като член на Алианса и Европейския съюз, за защита на сигурността, икономическите и екологичните си интереси и за запазване на стабилността в Черноморския регион. „България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона“, заяви президентът.

Според представените предложения механизмите на НАТО за повишена бдителност и действията по Източния фланг позволяват на България да поиска по-голям принос от съюзниците за сигурността в Черно море. Сред възможностите са допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата отбрана и разширяване на способностите за противодействие на безпилотни системи. „Съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион, задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие“, посочи Йотова.

Президентът подчерта, че предложените действия са съобразени с договореностите по Конвенцията от Монтрьо.

На този етап няма необходимост от задействане на член 4 на НАТО

В рамките на заседанието е разгледан и въпросът за евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор. Според КСНС на този етап не е необходимо България да свиква консултации със съюзниците по този текст. „Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти беше възприето като подходящо да бъде разгледано в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, обясни държавният глава.

Друга група от предложенията е насочена към Европейския съюз. България трябва да постави въпроса за създаването на общ европейски механизъм, който да подпомага свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. „България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия му подход към Черноморския регион“, заяви Йотова.

По думите ѝ морската сигурност вече е сред основните стълбове на черноморската стратегия на ЕС. Предвижда се създаването и на специален Черноморски хъб за сигурност. Според президента обаче са необходими по-конкретни предложения, в чието изработване България може да има активна роля.

Обсъдено е и използването на европейските инструменти за сателитно наблюдение с цел по-ранно установяване на потенциални заплахи.

При необходимост се предлага да бъде задействан и Механизмът за гражданска защита на ЕС, ако възникне опасност от екологични последици вследствие на подобни инциденти. В предложенията е включено и използването на инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите, както и възможности за финансови компенсации при евентуално понесени загуби.

КСНС предлага България да започне спешни разговори с Румъния и Турция за координиране на действията срещу атаките по търговски плавателни съдове и за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море.

Сред по-мащабните предложения е България да поеме активна дипломатическа роля в търсенето на съгласие между държавите с излаз на Черно море.

Предвижда се да бъде обсъдена възможността за мораториум върху бойните действия в морето и превръщането му в зона на споделена сигурност. „България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност“, заяви президентът.

Според предложенията България трябва да поставя въпросите за рисковете и сигурността в Черно море във всички подходящи европейски формати, в които участва. Особено внимание се предвижда да бъде отделено на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.

Последната група предложения е свързана с Организацията на обединените нации. Предвижда се България да поиска международно съдействие за техническото и правното изясняване на инцидентите в Черно море.

„Отправяне на искане за съдействие на механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването“, заяви президентът в края на представянето на предложенията след КСНС.

На „Дондуков“ 2 пристигнаха представители на парламентарните сили, правителството и службите за сигурност. Преди началото на заседанието участниците се подредиха за традиционната протоколна снимка, след което влязоха в залата, където разговорите се проведоха при закрити врата за медиите.

КСНС беше свикан след атаката срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Темата на заседанието беше „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

Консултативният съвет за национална сигурност се ръководи от държавния глава. В състава му влизат председателят на Народното събрание, министър-председателят, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, ръководители на ключови служби и структури за сигурност, началникът на отбраната, както и по един представител от всяка парламентарна група.

След продължилото няколко часа заседание, около 17 часа, първи са излезли зам.-министърът на финансите Людмила Петкова и директорът на ДАР Антоан Гечев.