България отново се върна сред трите държави от Европейския съюз с най-ниско съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2026 г., след като в края на 2025 г. беше изместена от тази група, сочат данни на Евростат.

В края на първото тримесечие на 2026 г. съотношението на държавния дълг към БВП в България е 28,5 на сто. По-ниски стойности са отчетени само в Естония (25,2 на сто) и Дания (26,8 на сто). Люксембург на четвърто място със съотношение от 29,2 на сто.

В края на четвъртото тримесечие на 2025 г. най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП е било отчетено в Естония (24,1 на сто), Люксембург (26,5 на сто), Дания (27,9 на сто) и България (29,9 на сто).

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП в България е намаляло с 1,3 процентни пункта – от 29,9 на сто до 28,5 на сто.

Към края на първото тримесечие на 2026 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в еврозоната (EA21) е 88,9 на сто спрямо 87,7 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2025 г.

В Европейския съюз показателят се е увеличил от 81,8 на сто до 82,9 на сто за същия период.

Спрямо първото тримесечие на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП се е повишило както в еврозоната – от 87,2 на сто до 88,9 на сто, така и в ЕС – от 81,4 на сто до 82,9 на сто.

В края на първото тримесечие на 2026 г. най-високи съотношения на държавния дълг към БВП са отчетени в Гърция (143,5 на сто), Италия (138,9 на сто), Франция (117,6 на сто), Белгия (109,1 на сто) и Испания (101,6 на сто).

Държавният дълг в края на първото тримесечие на 2026 г. е бил съставен основно от дългови ценни книжа – 84,3 на сто в еврозоната и 83,6 на сто в ЕС. Делът на заемите е бил 13,2 на сто в еврозоната и 13,9 на сто в ЕС, а валутата и депозитите са представлявали по 2,5 на сто както в еврозоната, така и в ЕС.

Заради участието на правителствата на държавите от ЕС в отпускането на заеми на някои страни членки Евростат публикува и данни за междуправителственото кредитиране. В края на първото тримесечие на 2026 г. този показател е бил 1,3 на сто от БВП в еврозоната и 1,1 на сто в ЕС.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 г. 17 държави членки са регистрирали увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП, осем са отчели спад, а показателят е останал без промяна в Латвия и Чехия.

Най-голямо увеличение е отчетено в Унгария (3,1 процентни пункта), Литва (2,9 процентни пункта), Люксембург (2,8 процентни пункта), Ирландия (2,2 процентни пункта), Хърватия (2,1 процентни пункта), Австрия (2,0 процентни пункта), Франция и Полша (по 1,9 процентни пункта) и Италия (1,8 процентни пункта).

Най-голям спад е отчетен в Гърция (-2,6 процентни пункта), България (-1,3 процентни пункта), Нидерландия (-1,0 процентен пункт) и Словения (-0,9 процентни пункта).

България е на второ място сред държавите членки по най-голямо увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП спрямо първото тримесечие на 2025 г. – с 4,8 процентни пункта, след Финландия (5,5 процентни пункта) и пред Полша (4,5 процентни пункта), Румъния (4,3 процентни пункта), Франция (4,0 процентни пункта), Люксембург и Белгия (по 3,1 процентни пункта)./БТА