Конфликтът на интереси може да бъде установен само при наличието на три задължителни условия – лицето да заема публична длъжност, да е упражнило конкретно правомощие и от действията му да произтича частен интерес, който води до облага за него или за свързано лице.

Това обясни в студиото на сутрешния блок на Нова телевизия директорът на дирекция „Конфликт на интереси“ в Сметната палата Лиляна Младенова по повод четири окончателно установени случая, потвърдени и от Върховния административен съд.

По думите ѝ казусът с изпълнителния директор на НДК Андрияна Татарова е „класически пример“ за конфликт на интереси. Според проверката през 2024 г. тя е сключила договор за използване на Зала 2 на НДК с дружество, в което нейният син е изпълнителен директор и акционер, а самата тя също притежава дялово участие.

„Има свързаност на база роднинска връзка. Частният интерес възниква както за свързаното лице – в случая сина, така и за самата нея, тъй като тя е акционер в дружеството“, обясни Младенова.

Тя подчерта, че самото заемане на публична длъжност не е достатъчно за наличие на конфликт на интереси. Необходимо е да има конкретно действие или решение, свързано с правомощията на лицето, което да води до материална или нематериална облага.

Сред останалите случаи е този с директора на болницата в Монтана, който е назначил съпругата си. Младенова уточни, че законът не забранява съпрузи да работят в една и съща лечебна структура, но проблем възниква, когато единият има правомощия да назначава и да определя условията на работа на другия.

Според нея ситуацията е можела да бъде избегната чрез самоотвод на директора при сключването на трудовия договор. Впоследствие обаче не трябва да се допуска съпругата му да бъде поставена в по-благоприятно положение спрямо останалите служители.

Подобен е и случаят с директора на Природоматематическата гимназия в Добрич, който е назначил съпругата си за учител по математика.

Четвъртият случай засяга членове на управителен съвет на държавно предприятие, които сами са си определили допълнително материално стимулиране. По думите на Младенова проблемът не е размерът на сумите, а фактът, че са създали условия да определят собствените си допълнителни възнаграждения.

Тя коментира и дали определянето на депутатските възнаграждения от самото Народно събрание може да се разглежда като конфликт на интереси. По думите ѝ това е колективно решение, което засяга всички народни представители, а законът изисква наличие на конкретно лично облагодетелстване или привилегировано положение за определено лице.

Младенова обясни още, че Сметната палата вече няма законова възможност да се самосезира по медийни публикации за евентуални нарушения. Проверките могат да започнат само при наличие на редовно подаден сигнал, който отговаря на изискванията на закона.