Правителството поиска възможност да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро, като според Министерството на финансите средствата са необходими за гарантиране на финансовата стабилност на страната, а не за извънредни разходи.

По време на дебатите в парламента заместник-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че става дума за предпазна мярка, която да осигури необходимата ликвидност на държавата през следващите месеци.

„Тези 3,8 млрд. евро не са предназначени за безконтролно харчене. Те са ликвидна застраховка за стабилността на България“, заяви Петкова.

Темата предизвика остри спорове между управляващи и опозиция. От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ поставиха под съмнение необходимостта от новия заем, като посочиха, че липсват достатъчно ясни разчети за начина, по който ще бъдат използвани средствата.

Според Асен Василев все още няма конкретен план за разходването на ресурса, а Мартин Димитров заяви, че различните аргументи на правителството за нуждата от заема създават неяснота около реалното състояние на публичните финанси.

В отговор Людмила Петкова подчерта, че одобряването на максимален размер на финансирането не означава автоматично изтегляне и изразходване на цялата сума. По думите ѝ това е финансов инструмент, който дава възможност на държавата да реагира при необходимост.

Заместник-министърът предупреди, че отлагането на емитирането на нов дълг може да излезе по-скъпо за страната. Тя обясни, че през август международните финансови пазари традиционно са по-слабо активни, което може да доведе до по-неблагоприятни условия за финансиране.

„Отговорната финансова политика означава ресурсът да бъде осигурен предварително, а не когато ликвидният проблем вече е настъпил“, заяви Петкова, предава БТА.

Тя посочи още, че без навременно финансиране съществува риск държавата да изпита затруднения при осигуряването на средства за пенсии, заплати и социални плащания.

От своя страна Асен Василев възрази, че дори без новия заем законът гарантира изплащането на пенсии и социални разходи. Според него при недостиг на средства най-вероятно биха били отложени капиталови разходи и инвестиционни проекти, а не плащанията към гражданите.