Дипломатически удар нанесоха България и Европейският парламент (ЕП) на Република Северна Македония (РСМ), след като отхвърлиха третата поправка на докладчика Томас Вайц за отпадане на прословутия парагараф 73 от доклада за напредъка на страната по пътя ѝ към евроинтеграцията за 2025 г.

Въпросната точка настоява съвместната историческа комисия между България и Северна Македония да постигне ясни и осезаеми резултати, стъпвайки единствено на обективни, автентични и доказани исторически източници и документи, съгласно залегналото във Втория протокол от Договора за добросъседство. Окончателният текст на резолюцията беше приет с 411 гласа „За“, 338 „Против“ и 188 въздържали се.

Докладът за напредъка на РСМ за 2025 г., който бе приет в Комисията по външни работи на ЕП, се превърна в арена на голяма политическа битка в Брюксел. В центъра на напрежението се оказа прословутият Параграф 73 от доклада, който е определян за истинското острие в документа, което официалният докладчик за РСМ Томас Вайц от групата на Зелените се опита да изтрие изцяло в последния момент чрез своята поправка номер 3.

В него изрично присъства и терминът обща история. Докато в документа има и предходна точка 71, която по-общо призовава историческата комисия да работи по най-добрия начин, Параграф 73 е значително по-конкретен и изисква строго научен и академичен, а не политически подход към миналото.

Докладчикът Вайц обаче активно работеше за премахването на този текст, опитвайки се да привлече подкрепа от групите на социалистите и либералите от „Обнови Европа“. Неговият аргумент пред колегите му в Страсбург бе, че параграфът не се приема в Скопие, където го интерпретират едва ли не като още едно допълнително условие. По време на дебатите по деклараията за РСМ във вторник самият Вайц изрази съжаление, че Западните Балкани отново са арена на различни интереси.

„През 90-те години ние пропуснахме възможността да обърнем тези страни към Европа и сега отчитаме, че въпроси по идентичността разкъсаха този регион“, посочи австриецът.

Той добави, че ЕС не е удържал изцяло обещанията си към Скопие и призова реформите на страната да бъдат възнаградени с частична интеграция в единния пазар или чрез роуминг услугите, а бъдещият път към ЕС да започне първо с Черна гора, последвана от Албания и РСМ.

Че ще бъде направен опит да бъдат съкратени текстовете за съвместната комисия, първа предупреди президентът Илияна Йотова часове преди дебатите в Европейския парламент. Тя разкри, че е получила информацията от български евродепутати.

„По този начин искат да обезсмислят нейната работа и нейните заключения в бъдеще“, коментира президентът.

Тогава Йотова изрази силна надежда да се прояви разум, тъй като този въпрос е част от протокола, който е неделим елемент от преговорната рамка. Оставането на формулировката е важно, тъй като работата на комисията влезе в т.нар. Френско предложение от 2022 г. и се отнася пряко до напредъка на РСМ, пише „24 часа“.

В същото време северномакедонският премиер Християн Мицкоски зае обратната позиция, критикувайки София, че поставя исторически условия: „Предишните управляващи приеха нещо, което е станало в Средновековието, да решава къде ще бъдем ние в XXI век“.

В отговор на тези позиции българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) разясни пред „24 часа“ дълбокия смисъл на Параграф 73, като го сравни с практиката във всяка точна наука – химия, физика или математика.

Премахването на текста би позволило на Скопие да наложи т.нар. концепция за мултиперспективност в историята.

„Тоест всеки да има право да интерпретира исторически факти по какъвто начин си пожелае“, обясни Ковачев.

Той припомни, че след като Мицкоски смени изцяло състава на македонската комисия през 2024 г., тамошните експерти изведнъж са станали политици и не желаят да работят, а последното заседание в Скопие е завършило с тъпчене на едно място и никакъв напредък.

Резултатите от Договора за добросъседство, подписан преди 9 години от Бойко Борисов и Зоран Заев, остават повече от скромни. Постигнатите до 2019 г. договорки важат само за далечната антична история, докато оттогава насам цари пълен блокаж заради спорове за Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и Охридската архиепископия.

Атмосферата около доклада за напредъка на РСМ обаче бе допълнително усложнена от безпрецедентния инцидент в Скопие от понеделник, когато бяха подпалени две коли на българското посолство.

Президентът Илияна Йотова определи инцидента като директно посегателство срещу България и поиска евродепутатите ни да му обърнат специално внимание по време на дебата от вторник. Събитието обедини нашите представители, които реагираха остро.

„Недопустимо е вината за липсата на напредък да се прехвърля върху България. Това подхранва езика на омраза и нетърпимост“, изтъкна Андрей Ковачев.

Той посочи палежа като тъжен резултат от посятата от македонските политици омраза.

Илхан Кючюк от „Обнови Европа“ и ДПС беше още по-директен: „Ако ми кажете, че това е криминален акт – не, това е акт срещу държава член на Европейския съюз“. после предупреди, че престъпленията срещу правата на българите там остават неразследвани.

Станислав Стоянов от „Възраждане“ също определи палежа като недопустим удар срещу дипломатическа мисия и заключи, че настоящият режим на Християн Мицкоски не може да предостави на гражданите си по-добро бъдеще.