От Националния статистически институт (НСИ) публикуваха пълните и детайлни данни за административно-териториалното деление на страната към 31 декември 2025 година. Статистиката разкрива драстичен дисбаланс – докато шепа големи градове концентрират огромна част от населението и икономиката, стотици населени места в провинцията буквално изчезват от демографската карта на страната.

Към края на изминалата година Република България официално е разделена на 28 области и 265 общини, в които са обособени 3 041 кметства. Общият брой на населените места възлиза на 5 256, от които градовете са едва 257, а селата – 4 999.

Според данните на НСИ населението у нас се струпва изключително агресивно в едва осем общини, които преминават границата от 100 000 души. Това са Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. В тези осем административни центъра вече живее 41,4% от цялото население на България. За да обслужват огромния човешки поток, най-големите сред тях имат собствено вътрешно деление – София е разбита на 24 отделни района, Пловдив функционира с 6, а Варна – с 5 района.

На абсолютно противоположния полюс се намират 147 общини в страната, чието население е паднало под критичния минимум от 10 000 души. Макар да съставляват повече от половината общини на картата, в тях живеят едва 12,5% от българите.

Абсолютното демографско дъно се държи от кюстендилската община Трекляно, която отчита едва 495 постоянни жители. Малко над нея е видинската община Бойница със своите 694 души.

Макар община Русе категорично да запазва мястото си в елитния клуб на осемте най-големи в България, тенденциите за региона остават силно негативни. Данните показват, че общото население на областта е спаднало до 184 251 души, което представлява загуба от над 1 800 човека само в рамките на една година.

Истинският колапс обаче се случва в съседната област Велико Търново. Тя е абсолютен национален рекордьор по обезлюдяване – точно 63 села на нейна територия са напълно пусти и нямат нито един постоянен жител. Веднага след нея се нарежда Габрово с 60 „призрачни“ населени места. Общо за страната селата без нито един човек вече са 192.

Докладът на НСИ обхваща и класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS), която се използва от Европейския съюз за разпределение на средства и планиране на регионалната политика.

Към края на 2025 година България е разделена на 2 макрорегиона (NUTS 1) – Северна и Източна България и Югозападна и Южна централна България. Те от своя страна се делят на 6 основни статистически района (NUTS 2), които са ключови за европейското финансиране. На най-ниското европейско ниво (NUTS 3) страната напълно припокрива своите 28 административни области, които трябва да се справят с все по-задълбочаващите се контрасти между претъпканите центрове и умиращата периферия