190С настъпването на пролетта и очакванията за по-топло време, здравните експерти напомнят, че преходните периоди крият специфични рискове за организма.Темата коментира в предаването „Тази събота и неделя“ инфекционистът Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Бернски университет.По думите му, макар типичните зимни инфекции като грипа да отшумяват, все още се регистрират случаи на респираторно-синцитиален вирус, както и на варицела и морбили.„Преминаваме от зимни към целогодишни заболявания, но рискът не изчезва“, подчерта специалистът. Особено внимателни трябва да бъдат хората с хронични заболявания, най-вече със сърдечно-съдови проблеми. Д-р Илиев напомни, че резките температурни амплитуди могат да влошат състоянието им, затова е важно стриктното приемане на предписаните медикаменти.По отношение на широко рекламираните хранителни добавки експертът е категоричен – липсват научни доказателства, че те реално „подсилват“ имунната система. Той определя това като един от най-разпространените митове.Вместо това Илиев препоръчва класическите, но ефективни мерки: повече сън, балансирано хранене, физическа активност, ограничаване на стреса, алкохола и тютюнопушенетоИнфекционистът обърна специално внимание на увеличаващите се случаи на морбили в България. Основната причина остава недостатъчното ваксинационно покритие.Той припомня, че митът за връзка между ваксините и аутизма произлиза от дискредитирано изследване на Андрю Уейкфийлд, чиято теория е напълно опровергана. Въпреки това недоверието към ваксините продължава да съществува.Допълнителен проблем представляват и практиките с фалшиви сертификати за имунизация, които създават риск за общественото здраве.Илиев коментира и състоянието на здравната система в България, като подчертава необходимостта от бързи мерки с незабавен ефект за пациентите, дългосрочни реформи с устойчив резултат и ограничаване на финансовите „течове“ в систематаД-р Илиев даде пример с различните цени, на които болници закупуват едни и същи медикаменти – практика, която натоварва бюджета на здравната каса.Той направи сравнение със здравната система в Швейцария и посочи като ключова разлика координацията в лечението. Там пациентите следват ясно определен медицински път, координиран от специалист, докато в България често са оставени сами да търсят лечение и специалисти. Може да ви хареса също Министърът на правосъдието Николай Найденов поиска наказание за нотариуса Веселин Петров по случая „Баба Алино“ 13 народни представители са отсъствали неоправдано от пленарни заседания през юни ЕС откри процедура за свръхдефицит срещу България България има два месеца да представи позиция по становище на ЕК за неизпълнени цели за рециклиране на битови отпадъци