Парламентът прие окончателно промените в Закона за конкуренцията, които разширяват правомощията на Комисия за защита на конкуренцията.

С промените се дава възможност при разследване, ако фирма признае участие в картел, да може да сключва споразумение.

Дава се и друга възможност на комисията да получава данни от доставчиците на телекомуникационни услуги.

Прието бе КЗК да може да извършва проверки на място и по време на секторни анализи, подобно на санкционните производства и да включва външни специалисти в екипите. Те обаче ще се извършват само след съдебно решение на административния съд в София област, който подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд. Прие се КЗК да може да прилага и глоба в размер на 10% от оборота на търговеца за предходната финансова година. По отношение на общата забрана за нелоялни практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти се предвижда тримесечен срок от влизането в сила на този закон в полза на задължените лица. Опозицията изрази съмнения дали дефинициите като нелоялни практики са достатъчно ясни и дали няма риск от прекомерни правомощия към КЗК . Въпросите зададоха Мартин Димитров, Даниел Лорер и Явор Божанков от ПП-ДБ

„И се създава едно свръхправомощие на КЗК при секторен анализ да могат да отидат където желаят да влязат и да направят проверка на място, и отново може да доведе до крайно неприятни развития, могат да отидат в адресите на хората, които са управителни органи, могат да отидат навсякъде и това правомощие го има КЗК и трябва да го има, но то трябва да е в строго регламентирани случаи“, коментира Мартин Димитров от ПП-ДБ.

„При първо четене нарекох този законопроект закон под прикритие. За съжаление той остава такъв и на второ четене. Това превръща КЗК в една истински силна бухалка“, посочи Даниел Лорер, предава БНР.

„Целият бизнес в България утре може с великия секторен анализ да му влязат в офисите“, допълни Явор Божанков.

„Аз ви уверявам за пореден път, че работата на Комисията за защита на конкуренцията с този законопроект първо ще влезе в европейските стандарти и норми по регламентите, които многократно бяха цитирани“, категоричен е Александър Иванов от ГЕРБ.

В законопроекта се предвижда и изменението в Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.