България ще влезе в еврозоната с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Защо обаче е избран точно той, отговаря ли на сегашните реалности и по какъв начин фиксираният му размер е помогнал на икономиката на страната досега?

Вече 28 години България е във Валутен борд. Първоначално левът е обвързан с германската марка, а в последствие – и с еврото. Именно тази мярка се явява спасителен пояс за финансите на страната в средата на 90-те. Класически инструмент за стабилизиране е Валутният борд.

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Едни от проявленията на кризите е бягането на валутни резерви, изпаряването на валутните резерви на БНБ – те остават последна възможност за финансиране на бюджета. Тогава да напомня, че дефицитът беше над 10-11% в рамките на съответната година и лихвите бяха между 70-80% от всички бюджетни разходи. Това е добър урок за всички, които смятат, че е нормално да се финансира бюджет с дефицит и лихвите да растат.“

След вземането на решение за въвеждане на Валутен борд, България е можела да избира между две силни валути – долар и марка.

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Принципът за избора на резервна валута или валута, към която се фиксира съответно националната ни валута, е на базата на търговските взаимоотношения, тоест ти избираш държавата, с която имаш най-силни взаимоотношения.“

Тогава това е Германия. Една марка струва 1000 лева, а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема германския курс за свой.

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Между другото това е един от уроците, които всеки трябва да помни, няма никакво значение какъв е валутният режим и дали валутата е лев или евро.“

Първоначално икономистите не очаквали валутният борд да се задържи толкова дълго време със същия курс.

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: Най-лесният начин да се ориентираш имаш ли подценен или надценен валутен курс, е отношението какво се случва с вноса и износа.“

23 години по-късно България го потвърждава.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „На 10 юли 2020 година България стана член на ЕРМ 2, валутно-курсовия механизъм на еврозоната точно с този фиксиран курс, който е 1,95583. Целта на ЕРМ две е да погледне реалния курс, да го фиксира и да провери дали ще е устойчив в рамките на две години.“

Страната ни изкарва в него цели пет.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „Преди седмица, европейската комисия предложи България да влезе в еврозоната на същия този курс от ЕРМ 2.“

Ще се отрази ли излизането от валутния борд и влизането в еврозоната на контрола и финансовата дисциплина в страната?

Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет: „Бордът не предпазва никого от глупостта му, тоест няма политик, който ако е решил да прави глупости фискално, бордът да го спре. Но в момента, в който се случват нещата, не ти позволява да се изплъзнеш.“

Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС: „БНБ винаги е било с единия крак в ЕЦБ от известно време. Първо ние сме единствената държава в банковия съюз без да сме член на еврозоната, тоест по отношение на контрола на банките реално ние сме все едно в еврозоната. На второ място представители на БНБ и в момента като консултативна функция участват в заседания на ЕЦБ, а сега разбира се в повече от 70% от заседанията България ще има право на глас.“

Според икономистите, след влизането ни в еврозоната страната ще има три-четири години на комфорт, но задължително трябва да вземе мерки за постигане на по-добра конвергенция и оптимално използване на условията, предоставени от европейския пазар. В противен случай, ще започне да изостава.