Темата за въвеждането на еврото в България предизвиква оживени обществени и икономически дебати, като един от най-обсъжданите въпроси е дали промяната на валутата ще доведе до повишаване на цените на хранителните продукти. Опасенията на много граждани са свързани не само с евентуалното поскъпване, но и със спекулативни практики от страна на търговци и производители. Има ли държавата регулационни механизми, с които да се справи с потенциалната опасност? Какви са основните аргументи „за“ и „против“ възможните ценови промени?

Има ли риск от спекула и поскъпване при новата валута?

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров смята, че трудно може да се стигне до спекула, освен ако не е отражение на суровините и консумативи. Такива процеси ще има при много производители, но те са отразени в цената заради инфлационните процеси. Това въобще не е свързано в еврото, но дори да е, никой няма да го признае. Интересно ми е как КЗК ще открие нарушение в промяна на цената на една чаша например, която струва 5 лева, а стане 3 евро. Всеки ще се оправдае с пазарната икономика. Контролните органи нямат механизмите да спрат това, освен ако няма грубо нарушение тип 4 лева – 6 евро. Дори простото закръгляване на цените в страните, въвели еврото, води до повишаване на цените при крайния купувач“, коментира той.

Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов заяви, че пряка връзка между движение на цените на дребно и влизането в еврозоната не бива да се търси.

„Това е неоснователно опасение, може да има само малки движения при закръглянията, но главно при продажбите на дребно. Не очакваме никакво повишаване на цените на суровините, породено от приемането на еврото. Накъде ще тръгнат цените, ще покажат борсите. В момента имаме голямо разминаване между производителност на труда и възнагражденията на работниците, а също така е наличен дефицит на квалифицирана работна ръка в хранително-вкусовата промишленост и животновъдството. Необходимо е изсветляване на бизнеса и събиране на данъците от вноса от трети страни – най-често от Украйна. Местното производство също трябва да се стимулира“, посочи Гълъбов.

На свой ред Яни Янев от Сдружението на производителите на растителни масла не смята, че влизането на България в еврозоната и приемането на еврото не е основание за вдигане на цените.

„Може да има колебания, породени от закръгляне на цените, но ние вече работим в евро заради 90% експорт на продукцията. Така че купуваме и продаваме в евро, не би трябвало при маслата да има промяна, освен ако не повлияят други фактори – цените на суровините или енергията например. Не очаквам с въвеждането на еврото покачване на цените. Може да има спекулативни опити, но конкуренцията и пазарният натиск не би трябвало да ги допуснат. Разбира се, също и регулаторните органи“, подчерта Янев.

Какво показва проверката на борсите в Пловдивско?

Според изпълнителния директор на борсата в село Първенец Илия Гатев цените се движат надолу, защото в момента на пазара има предимно българска продукция.

„Няма усещане за инфлация, цените са стабилни, освен при стоки, при които влияят специфични фактори. Най-големите притеснения, свързани с еврото, са при липсата на яснота на регулацията след навлизане на еврото. Не се знае какви проверки ще се правят. Няма нито един държавен механизъм, регулиращ цените – прави го пазарът. Нямаме представа как ще се осъществява ценообразуването, очакваме регулация от държавата. Цените на борсата в Първенец се образуват ден за ден, в зависимост от променящи се фактори. Например черешите по-евтино от 9 лева няма да се продават. Това обаче няма нищо общо с еврото“, категоричен е Гатев.