Няма увеличение на цената на агнешкото месо. Агнешко има, но не българско. Това твърди Симеон Караколев – съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

„За първи път от толкова много години имаме такъв голям внос на агнешко месо. Тази година имаме и малко по-засилено търсене на българско агнешко и съответно няма достатъчно производство, което да задоволи този пазар“, подчерта той в интервю за БНР.

В последните 10 години имаме плавно намаляване на отглеждането на овце и кози в страната, обясни Караколев и добави, че когато нямаме рационален инструмент, с който да се задържи този спад, вносът е нормален процес. В предаването „Преди всички“ той уточни, че не е против вноса:

„Ние не сме против вноса като пазарен механизъм. Ние сме против това да бъде лъган потребителят. Оттам идва цялото това напрежение. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че потребителят беше излъган брутално“.

Караколев се аргументира със замразеното месо, на чийто етикет като дата на производство е посочена датата на размразяване. Не е ясно това месо кога е замразено и какви са качествата му след размразяването, посочи той и подчерта, че това е регламентирано в закона.

„По-важното нещо, което и регламентът го казва – задължителна информация на етикета трябва да е датата на замразяване или на първо замразяване, ако има повторно“.

Обръщането на тенденцията не може да стане за една година, категоричен бе Симеон Караколев.

„Оптимистичният срок, ако кажем отсега, че трябва да се мобилизира държава, бранш, че трябва да отговорим поне на дефицита, който е от порядъка на около 60 до 80 хил. овце – ако тези овце в момента се възпроизведат в България, няма да има такъв проблем с този внос. Ние ще можем да задоволим на 100% търсенето към момента за Великден и Гергьовден“.

Според него това, което липсва в България, е кооператив – нещо, което да даде на животновъдите сплотеност и сигурност. Другото нещо, което липсва, са пасища:

„Пасища има, въпросът е какво ги правим тези пасища. Това е проблемът – че в България пасищата стават на фотоволтаици“.

По думите му обаче процесът може да бъде обратим. Караколев подчерта, че българските животновъди не са против фотоволтаиците, но те трябва да са разположени на земи, които са трайно изоставени и които не могат да бъдат в категории като пасища и плодородни земеделски земи.

Има много нелоялни практики във всички звена, по цялата верига, коментира още той и изказа мнението си:

„Имаме толкова много регулаторни органи в държавата, които при добро желание и политическа воля могат да свършат много неща. Въпросът е, че те се занимават с всичко друго, но не с това, с което трябва да се занимават“.

По думите му трябва да има силна политическа воля, за да се случи закон за кооперативите. Когато няма кооперативи, имат интереси отделните субекти, които са овладели целия пазар, смята Караколев.