В началото на третия месец на управлението на кабинета, ръководен от Росен Желязков, е видим значим спад на доверието към него – от 27% през януари и февруари, до 22% през март. Това показва проучване на „Маркет линкс“.

Данните са от национално-представително проучване. Методът на регистрация е пряко-лично интервю 80%, онлайн панел 20%. Моделът на извадката е случаен подбор на населени места и адреси, квота в домакинствата за пряко лично интервю, квота за онлайн панел. Целевата група е население над 18 г. Размер на извадката – 1004 души. Теренната работа е в периода 22-30 март 2025, а генералната съвкупност – 5 353 000 (18+). Финансирането е съвместно от „Маркет линкс“ и Би Ти Ви.

Първото правителство с мандата на ГЕРБ, чийто премиер не е Бойко Борисов, започна със заявка за определяне на стратегическата цел – присъединяването на на страната към еврозоната, но също така и с бюджет, чиито обсъждания и публични критики оставиха съмнения за изразходване на големи размери държавни финансови средства по непрозрачен начин и, съответно, провокиращи нарастващ корупционен риск, посочват от „Маркет линкс“. И добавят, че резултатите от проучването през февруари отчетоха обществените съмнения в тази посока. Неодобрение съществува и към свръхфинансирането на сектор вътрешна сигурност. В този контекст дойде официално заявената от Бойко Борисов зависимост на управленското мнозинство от „ДПС-Ново начало“ и, в частност Делян Пеевски (политикът с най-високо неодобрение) – новина, която също има потенциал да провокира оттегляне на част от доверието в правителството, добавят от „Маркет линкс“.

През този месец парламентът се превърна в основна сцена на дебата относно решението на Конституционния съд по казуса с изборите, но още по-важно – за първи път беше променен неговия състав след решение на КС. Въпреки това и скандалът с разформирането на групата на МЕЧ, Народното събрание остава с практически същото ниво на доверие, каквото беше измерено и през февруари, отбелязват социолозите.

Основните губещи в настоящата ситуация са българските политици, посочват от „Маркет линкс“ и добавят, че почти всеки от тях отбелязват спад в доверието към него. Президентът e единствен с позитивен рейтинг, като и при него се отчита свиване на доверието с 5%, вероятно поради по-периферната му роля в политическите събития от последния месец. Премиерът Росен Желязков не изглежда да е повлиян в лично качество от спада на доверието в кабинета. Той остава с 25% позитивни оценки, което е идентичен резултат с този за правителството.

Сред всички изследвани политически фигури, най-съществено изменение регистрираме в нагласите към председателя на НС Наталия Киселова, посочват от „Маркет линкс“. И добавят, че отчетените промени са свиване на доверието със 7% и нарастване на дела на деклариращите недоверие с 4%, като това са следствия от двата казуса, по които тя получи редица критики от опозицията в парламента – предложението за текст на декларация срещу КС и решението за разпускането на парламентарната група на МЕЧ.

Ниското доверие в основни институции в демократичното устройство на страната се потвърждава и от резултатите по този показател на две от ключовите за изборния процес у нас структури – тези на ЦИК е на държавната компания „Информационно обслужване“, отбелязват от „Маркет линкс“ и посочват, че с ниско, но значително по-високо доверие се ползва Конституционният съд, което не възпрепятства формирането на мнозинство в обществото.

Пряк резултат, който виждаме от поредицата от политически кризи и скандали от последния месец, е значимо намаляване на декларираната мобилизация за участие в предсрочен вот, коментират социолозите. Отказът на част от по-периферните избиратели да декларират готовност за гласуване води до засилване на ролята на твърдите ядра и повишени резултати за повечето политически партии, в сравнение с предходния месец, посочват от „Маркет линкс“. И добавят, че „ДПС-Ново начало“ за втори месец е потенциална трета политическа сила, което се дължи на плавен спад в декларираната подкрепа за „Възраждане“.

Въпреки че електоратът на прокремълската партия е по-флуиден, но и по-реактивен и нееднократно показващ способност да се мобилизира за избори, партията получи широко неодобрение за акцията си пред Дома на Европа в София, а по-голямата картина е, че 2025 г. може да донесе най-същественото стратегическо поражение за формацията, водена от Костадин Костадинов – влизането на България в еврозоната, посочват от „Маркет линкс“.

Експертите отбелязват, че решението на Конституционния съд, провокирало крайни политически реакции, от най-високата позиция в българската институционална уредба, обективизира общо споделяното в обществото разбиране, че изборният процес в България страда от множество системни проблеми, които подменят част от вота. В множество проучвания на „Маркет линкс“, включително и след последния вот, беше регистрирано, че общественото мнение е силно критично към качеството на изборите.

Динамиката в оценката за развитието в страната в най-голяма степен се влияе от вътрешнополитическите събития, отбелязват още експертите.