Правна възможност за бързо производство по ликвидация, прие парламентът с гласувания на второ четене общ законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. На първо четене бяха приети два законопроекта за промени в Търговския закон, с които освен възможност за ускорена ликвидация, се създава обща уредба на правилата за презгранично преобразуване на дружества.

Според приетите текстове на второ четене от правната възможност за постигане на ускорена ликвидация могат да се възползват юридическа лица, които през последните 12 месеца нямат дейност, наети служители или регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

От бързо производство по ликвидация ще могат да се възползват дружества, които нямат задължения към държавата и общините, както и данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски към Националната агенция по приходите.

Освен това се предвижда още дружествата, които ще се възползват от този режим да отговарят на условието да не са ответна страна в съдебно производство, длъжник в изпълнително или заповедно производство, или срещу тях да не е започнало изпълнение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечаване.

Предвижда се още имуществото на дружеството да се разпределя само когато са изминали три месеца от деня на обявяването на поканата до кредиторите в търговския регистър, а ликвидаторите следва да представят декларация за обстоятелствата по процедурата по бързо производство по ликвидация при подаване на декларация за прекратяване на дейността и ликвидация.

В хода на разискванията на второ четене народният представител от ГЕРБ-СДС Георги Георгиев направи редакционна поправка, която бе подкрепена в зала със 143 гласа „за“, един – „против“ и шестима – „въздържал се“.

Георгиев обясни, че с текста се дава максимален краен срок от една година за работата по техническа организация от страна на Агенция по вписванията, съвместно с Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт. Той разясни, че на практика министърът на правосъдието ще констатира техническата готовност на Агенцията по вписванията за прилагането на този режим по бързо производство. Георгиев уточни, че промяната ще влезе в сила след промяна на Наредбата за съхранение и водене на Търговския регистър, която ще се обнародва в Държавен вестник.

Прието бе предложението на Георгиев преобразуването на търговски дружества, по които са подадени заявления за вписване или издаване на удостоверения за законосъобразност до влизането в сила на този закон, да се приключват при досегашните условия и ред.

След осигуряването на техническа възможност за работата на Агенцията по вписванията се предвижда подадените заявления да се разглеждат в едномесечен срок.

Гласуваме двата законопроекта, обединени в един, за да дадем възможност на българския бизнес за по-бързо производство по ликвидация спрямо традиционно съществуващото, заяви Георгиев. По думите му в крайна сметка е важно всички заинтересовани страни в едно производство по ликвидация да могат да защитят своите права. Основна роля тук имат собствениците на капитала и съответно съдружниците или акционерите. Основният въпрос, който стои, е следният – заради изключително лошата организация на „Информационно обслужване“, които вече една година не могат да организират работата си по друго важно решение на предходен парламент за въвеждането на дружествата с променлив капитал, се получава така, че волята на българския законодател се игнорира от българско държавно търговско дружество с принципал държавата, отбеляза той и настоя, че „Информационно обслужване“ не си е организирало работата по обществените поръчки и техническите действия по изработка на съответните формуляри и процедури, които предоставя на Агенцията по вписванията./БТА