Тази година Европейската комисия отправя по три препоръки на седем държави членки, сред които е и България. Останалите държави са с по четири или повече на брой препоръки.

В доклада на ЕК българският План за възстановяване и устойчивост е оценен като амбициозен и покриващ досегашните препоръки на Съвета на ЕС. Затова се акцентира върху изпълнението на плана и се отправят минимални допълнителни препоръки - за намаляване зависимостта от внос на изкопаеми горива, ускоряване развитието на възобновяема енергия и диверсифициране на източниците за доставка на газ чрез увеличаване на междусистемните връзки със съседните държави. 

В областта на фискалната политика Европейската комисия отправя еднаква препоръка към всички държави-членки за предпазлива политика по националното финансиране на текущите разходи, свързани с мерки срещу инфлацията и войната в Украйна.  За разлика от други държави, към които  има препоръки в областта на данъчната и пенсионната реформа и фискална консолидация, за България не са посочени допълнителни действия. За Германия например има препоръки в областта на данъчната и пенсионна реформа. Франция има още по-детайлни препоръки по отношение на държавните разходи и консолидация, както и за пенсионна реформа.

ЕК оценява и прогнозата за фискалните параметри за дефицита и дълга на България за настоящата и следващата година. Препоръчва се фискалната политика да бъде насочена към постигане на разумни и предвидими средносрочни фискални позиции. Следва да се отбележи, че разходите по консолидираната фискална програма остават в изискуемия по закон лимит от 40 % от БВП. Като се изключат временните разходи в отговор на пандемията, увеличените енергийни цени и предоставянето на подкрепа за бежанците от войната в Украйна, дефицитът за 2022 г. се очаква да бъде в рамките на 3-процентното ограничение.