След като във вторник от БДЖ повишиха цените на билетите,за какво всъщност плащаме? Колко бързо се движат влаковете ни, на колко година са, точни ли са и кой се придвижва с тях?

Пътниците, които Българските държавни железници са превозили през миналата година, са почти 22 млн. души. Близо 20% от тях са генерирани от Централна жп гара София, а след нея, най-много пътници са преминали през гарите в Пловдив, Варна, Перник и Плевен. Влаковете, които закъсняват, го правят средно с 33 минути. За миналата година са закъснели 9% от композициите. От Държавните железници отдават закъсненията най-често на усложнената метеорологична обстановка и инциденти върху релсовия път. Според анализите им, закъснения поради повреди, недостиг на вагони и локомотиви или аварии по инфраструктурата, се случвали значително по-рядко.

Близо половината от пътуващите са използвали железопътния транспорт, за да посетят близки и приятели. Към 30% – за да стигнат до работното си място, а 8% – за да се придвижат до публични учреждения, болници, банки и други. Що се отнася до причината да изберат именно влака, една пета от пътниците са го направили, защото нямат алтернатива. Толкова са и тези, които считат влаковете за най-удобното превозно средство, а според 10%, това е най-безопасният транспорт за придвижване.

По данни на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ разгърнатата дължина на железопътната ни мрежа, е приблизително 6500 километра, като 80% от нея е електрифицирана. Най-дълга е тя в Югозападния район на страната, а най-къса – в Североизточния. Гарите са близо 300, а със 100 повече са спирките. Прелезите са 750, а железопътните мостове 1000 – с обща дължина от малко над 40 километра. Близо толкова е и дължината на всички железопътни тунели, които на територията на страната са 186. Всички жп линии могат да се използват от международни влакове, но най-често международният трафик преминава по направленията Сърбия-Турция и Румъния-Турция, съответно от Драгоман и Русе до Свиленград.nova.tv