Около 55 000 лв. без ДДС струва съхранението на машините за гласуване в периодите, в които няма избори. Но когато има – цената е около три пъти по-висока, защото се трупат и логистични разходи. За последните три години от ЦИК са похарчили около 1 млн. лева за ползването частен склад. Това заяви заместник-председателят и говорител на Комисията Росица Матева в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Тя обясни, че по-евтино ще бъде машините да се пазят в държавен склад. „При всяко ново правителство от ЦИК изпращаме писмо до Министерския съвет с цялата документация за това къде се съхраняват машините и нуждата да бъде намерен държавен склад”, каза зам.-председателят на ЦИК.
Все пак от МС преди година издали разрешение за сключване на договор с частен склад и осигурили финансирането. Контрактът е валиден до 2024 г.

След като от „Сиела Норма” преди дни поискаха 3 млн. лева повече от ЦИК, от Комисията се опитали да намалят тази сума. „Не съм участвала в Комисията по Закона за обществените поръчки, която води преговорите. Колегите се опитаха по всякакъв начин да бъде намалена тази цена, но доводите на изпълнителя са били инфлацията и повишените цени. Поискахме становище от Министерството на финансите и ни бе отговорено, че парите ще бъдат осигурени”, каза Матева.

„Бяхме изправени пред ситуацията или да няма машинно гласуване, или да приемем цената, предложена от „Сиела Норма”, която все пак беше намалена при преговорите. В крайна сметка тя е около 2,5 млн. лева. Машинното гласуване ще бъде осигурено”, каза Матева.

Устройства ще бъдат поставени в 9082 секции на предстоящия местен вот, обясни тя. Държавата притежава общо 12 837 машини. Те са в частен склад от февруари 2021 г., когато бяха доставени първите машини, обясни говорителят на Комисията.

За предстоящия вот софтуерът вече е готов, но той е обект на друга обществена поръчка и трябваше да бъде надграден от създателя – „Смартматик”, обясни Матева. От фирмата, която го подготвя, са отказали да сключат договор директно с ЦИК. Заявили, че в България могат да работят или с „Информационно обслужване”, или със „Сиела Норма”, но не и с Комисията, допълни Матева.