През тази година средногодишната инфлация в България ще бъде 8,5%, а през следващата ще спадне до 3%. Това се казва в най-новата макропрогноза на Международния валутен фонд (МВФ), предават БГНЕС и Nova.

Очакванията са ревизирани съответно с 1 и 0,8 пункта нагоре спрямо предходната прогноза отпреди половин година, макар да остава тенденцията ръстът на цените постепенно да се забавя. Високата инфлация в глобален мащаб също не е победена и МВФ повишава очакванията си за нея на 6,9% през 2023 г. и 5,8% през 2024 г. В същото време прогнозата на МВФ за ръста на българската икономика за тази година леко се подобрява и сега е 1,7% – с 0,3 пункта нагоре от април.

Глобалното възстановяване от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна остава бавно и неравномерно. Повечето икономики все още не успяват да достигнат нивата, прогнозирани преди пандемията, а пропастта между регионите се разтваря. САЩ се представят най-добре сред водещите икономики, като тази година се очаква БВП на страната да надхвърли предпандемичната си тенденция. Еврозоната също се възстановява, но по-слабо и остава под нивата, прогнозирани преди COVID, основно заради негативните ефекти от войната и преживения шок в цените на енергията.

МВФ очаква глобалният растеж да се забави от 3,5% през 2022 г. до 3% през 2023 г. и 2,9% през 2024 г. Прогнозата на фонда е растежът да се движи около 3,1% в средносрочен план, което представлява най-слабата перспектива от десетилетия. Дългосрочните последици от пандемията и войната, нарастващата геополитическа фрагментация и високите лихви са основните фактори, които ограничават растежа. В тази посока действат още оттеглянето на фискалната подкрепа на правителствата на фона на високите държавни дългове, както и екстремните метеорологични условия. Добрата новина е, че според МВФ светът все пак остава устойчив на множеството шокове и ще избегне рецесия. Така основният сценарий засега е за „меко приземяване“.