Велика сряда е третият ден от Страстната седмица. В православието тя се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците, както и с решението на Юда Искариотски да предаде Христос.

На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда по-лесно да се разлее мирото.

Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите.

На Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.

На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

По традиция на този ден не се върши никаква домакинска работа, а ако някой наруши това правило се вярва, че умението му ще се отнеме.