Хърватският вратар на Локомотив Пловдив Динко Хоркаш говори за Фейсбук страницата на SportRespect.com, след като подписа спонсорски договор и в остатъка от сезона ще носи ръкавиците на фирмата Rinat.

Юношата на Динамо Загреб даде на добър български език блиц интервю, като коментира интересни въпроси, свързани с поста си, в навечерието на предстоящия на 14 април Международен ден на вратарите.

Динко, какво е футболът за теб?

– Много важна част от живота ми. Не най-важната, защото най-важно е семейството, но след това е футболът.

Как започна да тренираш футбол?

– Започнах на 5 години, защото брат ми и баща ми тренираха футбол. Стартирах като полеви играч. Бях нападател и на една от тренировките нямахме вратар. Някой трябваше да застане под рамката и това беше най-малкият – Динко. И на мен ми хареса. През целия си живот съм се занимавал само с футбол.

Кой беше любимият ти вратар като дете?

– Икер Касияс като дете, а сега в момента е Тер Щеген от Барселона.

Средно от колко ръкавици имаш нужда на годишна база?

– Около 20 чифта.

Каква е рецептата, за да станеш успешен професионален спортист?

– Винаги трябва да даваш най-доброто от себе си – на всяка тренировка, на всеки мач, всеки ден и това важи не само за футбола, но и в живота.

Имаш ли ритуал, който спазваш преди мач?

– Имам. Всеки път – първо ляв чорап, после десен. Лява обувка, дясна обувка. Лява ръкавица, дясна ръкавица (смее се).

Довърши изречението: Вратарят е…

– Най-важният човек в отбора.

Как се чувстваш в Локомотив Пловдив?

– Чувствам се страхотно. Ние сме много добър отбор, постигаме и хубави резултати. Когато пристигнах в Пловдив, честно да призная, не знаех нищо за България. Но доста бързо усетих какво е Локото за Пловдив и страната. И сега много ми харесва там.

Какво можеш да кажеш на останалите ти колеги и децата, които тренират, по случай Деня на вратарите?

– Ако някой иска да е вратар, трябва да е много луд човек. Нормален човек не може да е вратар. Или го имаш в себе си, или го нямаш. Ако го нямаш – отивай напред да вкарваш голове, не се мъчи.