Европейските граждани обедняват с 3000 евро годишно вследствие на икономическите мерки, прилагани от правителствата на ЕС след финансовата криза от 2007 г., сочи нов доклад.

В публикуваното проучване на Фондация за нова икономика (NEF) и Finance Watch се твърди също, че държавите членки биха могли да изразходват до 1000 евро повече годишно на човек за обществени услуги, ако са били прилагани по-малко строги съкращения.

Новината идва в момент, когато страните от ЕС трупат невиждани досега дългове, за да смекчат последиците от пандемията COVID-19 и войната в Украйна.

„Манията по дълга и намаляването на дефицита нито стимулира икономическия растеж, нито поддържа дълга нисък. Вместо това строгите икономии задържат потенциала на европейските държави“, заяви Франк ван Лервен, ръководител на програмата по макроикономика в NEF.

След финансовата криза Брюксел въведе по-строги фискални правила за държавните заеми и разходи – идеята беше да се намали държавният дълг. Това беше постигнато чрез съкращаване на публичните разходи и инвестиции.

Но с настъпването на пандемията, ЕС преустанови действието на тези правила, известни като Пакт за стабилност и растеж (ПСР), за да предостави на държавите възможност за по-голяма гъвкавост при справянето с икономическите последици.

Според изследването на NEF предишните мерки за строги икономии са направили Европа по-уязвима към икономическите сътресения от COVID-19 и кризата, предизвикана от войната в Украйна.

Ако съкращенията не бяха толкова строги, правителствата на ЕС щяха да разполагат с 533 млрд. евро, които да изразходват за инфраструктурни проекти, включително екологични. Като според проучването, това би могло да помогне за смекчаване на въздействието от скока на цените на енергията.

В сряда Европейската комисия ще представи планове за новите си фискални насоки, след като в края на 2023 г. приключи спирането на действието на Пакта за стабилност и растеж./BGNES