156

Резултатите от предсрочните парламентарни избори на 2 октомври вече са известни. Централната избирателна комисия обяви имената на 240-те депутати в новия парламент. Големият въпрос е какво следва.

В условия на растяща инфлация и политическа неяснота за предстоящото, синдикати и бизнес отново се обединиха в искането си политиците да преодолеят тяснопартийния егоизъм, за да има редовно правителство и работещ парламент.

КНСБ продължава с протестните действия в цялата страна под мотото „Да защитим доходите от инфлацията и работните места от кризата“, а президентът на Конфедерацията Пламен Димитров обяви, че се обмислят общи действия с КТ „Подкрепа“. Работодателите заявиха при срещите с политическите сили, че искат данъчна стабилност и предвидимост за бизнеса в условията на високи цени на енергоресурсите.

Базисните виждания за бюджета

Асоциацията на организациите на българските работодатели настоява категорично за запазване на съществуващия данъчен модел, който, според бизнеса, е едно от малкото ни конкурентни предимства в рамките на ЕС.

В изготвения меморандум за социално-икономическо развитие на България 2022-2026 г. на КНСБ е заложено искане за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната; въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15%.

Експертите на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ са изчислили,че разликата между нетната средна работна заплата (СРЗ) при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 90 лв. за 2023 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек през 2023 г., ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 140 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2023 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 1080 лв., през 2024 г., 2025 г. и 2026 г. съответно – 1320 лв., 1488 лв. и 1680 лв.

Тенденцията при минималната работна заплата (МРЗ) е сходна на тази при средната с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2023 г. на месец ще се спестяват 74 лв. /888 лв. годишно/, а в края на периода през 2026 г. – по 122 лв. на месец, или общо 1464 лв. на година, посочват синдикалните експерти.

КНСБ се обяви и за ръст на доходите между 18 и 20 процента, гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, справедлив зелен преход, ефективни мерки за овладяване ръста на инфлацията и излизане от икономическата криза. По думите на лидера на синдиката има сектори, в които е постигнат и 25% ръст, но има и такива, в които ръст изобщо липсва. Сред тях са Регионалните здравни инспекции, които се подготвят за национален протест.

Пламен Димитров заяви, че най-голям длъжник към доходите на хората остава държавата. КНСБ настоява за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 15%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 20% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях, искат още от синдикалната организация.

Ръст на минималната заплата от 710 лв. на 850 лв. от 01.01.2023 г. Това ще позволи минималната заплата да бъде минимум 50% от средната за полугодието на 2022 г, искат още от КНСБ.

За бизнеса не бива да има увеличение на заплатите без целепоставяне, реална оценка на приноса, в цялата бюджетна сфера, в това число и в системата на образованието. За администрацията – чрез оптимизиране, включително и чрез съкращения, защото идва време за икономии, заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов по време на една от срещите с партиите преди изборите.

Енергийно бюджетиране

Председателят на БСК и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев подчерта при срещите с политическите сили, че ключовата, екзистенциалната тема е енергийната сигурност. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев акцентира върху проблема с високите цени на енергоресурсите. „Ако досега с Вас сме говорили за регулаторни режими, минимална заплата, болнични, такси и т.н., то тези проблеми можем да определим като „убиване на обувката“. Към днешна дата една огромна „тухла“ ни „удари“ по главите с цените на енергоносителите и това измества всички други болки на бизнеса“, каза Васил Велев. Той подчерта, че програмата за компенсиране на небитовите потребители на ел.енергия не е „помощ“, а е опит за нормализиране на изкривения енергиен пазар. Председателят на АИКБ изрази очакване, че тази програма ще продължи колкото е необходимо във времето, каквито са нагласите и на ниво ЕС.

Пламен Димитров заяви при един от протестите, че настояват да се запазят енергийните компенсации, тъй като в противен случай работата си ще загубят между 80 000 и 100 000 души в рамките на месец-два, и то точно в тежката зима. Той добави, че исканията се подготвят съвместно с КТ „Подкрепа“. Синдикатите обявиха, че са готови още от първия ден на новото правителство да седнат на масата за преговори.

При евентуално редовно правителство основните, спешни искания на КТ „Подкрепа“ са увеличаване на доходите и промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост в част енергетика. Инфлацията вече обезцени трудовите възнаграждения, а НПВУ казва, че в следващите 3 години трябва да намалим въглеродните емисии с 40%. Второто е напълно невъзможно, ако искаме да имаме все още някаква енергийна независимост, заяви икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова в ефира на „България Он Еър“.

Искаме да се удвои обхватът на помощите за отопление, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Съгласно приетите реформи по НПВУ се очаква ново увеличение на цените на енергоносителите след въвеждането на частична либерализация на цените на електроенергията, което е предпоставка за нарастване на дела на домакинствата, просрочвали задълженията си за битовите сметки и съответно нарастване на енергийната бедност, смятат от КНСБ. В тази връзка максимално бързо следва да се приложат на практика заявените намерения за въвеждане на национална дефиниция за енергийно уязвими домакинства и съответно да се предложат политики за тяхната защита, пише в меморандума на Конфедерацията.

Вече имаме първите признаци на икономическа криза. Имаме спад на потреблението на тока, което значи, че производството тръгва надолу. С 1/3 е спадът в консумацията на газ. Ние все по-трудно се финансираме”, каза председателят на УС на АИКБ Васил Велев пред NOVA NEWS на 3 октомври.

Коментари по Националния план за възстановяване и устойчивост

Според работодателите българското правителство трябва да създаде един независим държавен орган, който да контролира и управлява средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост с цел ефективно и устойчиво разходване, каза Добри Митрев.

КНСБ настоява да се преразгледа ангажимента за осигуряване на 40% намаление на годишните емисии на СО2 от сектор електроенергетика до 2026 година спрямо 2019 година, защото това ще ни обвърже с условия за дълбока промяна в комплекса „Марица изток“ още в следващите 3 години. Членовете на КНСБ при ТЕЦ „Марица изток“ 2 са в протестна готовност, съобщи за БТА Деян Дяков, председател на синдиката на КНСБ в ТЕЦ “Марица изток 2“. Той каза, че настояват за връщане на Плана за възстановяване и устойчивост в България и преразглеждане, поради форсмажорни обстоятелства. Дяков допълни, че Териториалните планове за справедлив преход за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник, „които са все още в работен вариант“, също трябва да бъдат преразгледани.

Пазар на труда

Всяка година България губи над 50 000 души от пазара на труда. Това води до остър дефицит на работници и специалисти. Тази тенденция ще се задълбочава в следващите 20 години, посочи Васил Велев. Πpeдceдaтeлят нa AИKБ каза още, чe cитyaциятa e пoдoбнa в peдицa дpyги eвpoпeйcĸи дъpжaви, нo paзлиĸaтa мeждy Бългapия и тяx e, чe тe пpaвят cтъпĸи ĸъм oблeĸчaвaнe нa тpyдoвaтa мигpaция, зa дa oблeĸчaт нeдocтигa нa paбoтнa pъĸa и дa пoдĸpeпят иĸoнoмиĸитe cи. Той подчерта още, че бюрократичните спънки на българската администрация са толкова много, че биха отказали всеки почтен работодател.

Работодателите искат облекчаване на вноса на работна ръка. КНСБ пък настоява в меморандума за предприемане на мерки за запазване на баланса на българския пазар на труда между местни и чужди работници, като наемането на чужденци в различни сектори на икономиката не става за сметка на свободна работна сила на национално ниво.

Водещ принцип в сферата на образованието е тясното обвързване на резултатите от ученето с изискванията на пазара на труда, напомнят от КНСБ и допълват, че той следва да бъде заложен в Държавните образователни стандарти за всички професии, с цел насочване на доставчиците на образование и обучение към приоритетни и търсени знания, умения и компетентности, особено дигитални. В този контекст КНСБ счита за много важно: разширяване обхвата на обучението чрез работа (дуалната система за образование и обучение), чрез допълване на местата за качествено професионално обучение, съобразно технологичния процес; създаване на високотехнологични центрове за практическо обучение, стажуване и чиракуване на регионален принцип с участието на социалните партньори, или по професионални направления, в т.ч. за равно третиране на МСП.

Сред приоритетите трябва да бъдат предучилищното и училищното образование чрез годишно осигуряване на средства в размер на не по-малко от 4.5-5% от БВП. Това ще гарантира ежегоден ръст на единните разходни стандарт за финансиране на образователните институции с минимум 20 % и запазване на размера на работните заплати в сектора 125% спрямо средната за страната. Наред с това е необходимо да бъдат осигурени средства от Държавния бюджет за построяване на нови училища и детски градини, с цел въвеждане на едносменен режим на обучение до 2027 г. и пълен обхват на децата в предучилищна възраст, смятат от КНСБ.

Какви трябва да бъдат основните цели на политиците

„Хоризонтът ни е в България да няма работещи бедни. Това е политическата цел, която трябва да си поставят всички, които искат да управляват. Политиците трябва да знаят какво искат хората на труда, за това започнахме протестната си кампания на 19 септември от „жълтите павета“ – триъгълникът на властта, преди предстоящата тежка зима“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на един от последните протести в Благоевград. В Разград той призова политиците да превъзмогнат егото и тяснопартийния си интерес и да съставят редовно правителство.

За преодоляване на политическия егоизъм се обяви и Васил Велев. Според Васил Велев, трите основни стълба, на които трябва да се опре следващото управление са ненамеса във военни действия, достатъчно енергия на достъпни цени и макроикономическа стабилност.

Ключовата, екзистенциалната тема е енергийната сигурност, а вторият базов проблем е перспективата пред българската финансова система, включително членството в ОИСР, Шенген и Еврозоната, смятат работодателите.