Близо трима от всеки десет жители на българските градове често се чувстват самотни дори сред хора

Близо трима от всеки десет жители на българските градове често се чувстват самотни дори сред хора

Варна и Бургас се нареждат по-високо от София в класацията „Самотни Градове“ — градове, наредени по дела на гражданите, които често се чувстват самотни дори сред хората. И в трите града най-засегнати са младите хора и тези, живеещи най-далеч от пешеходна градска среда.

София, 17 ноември 2026 г. – 29% от жителите на трите български града, включени в проучването, споделят, че често или много често се чувстват социално изолирани – дори когато са заобиколени от хора. В класацията „Самотни градове“ (Lonely Cities), част от Friendly City Index – международна база данни с оценки на 62 града в 11 държави от Централна и Източна Европа – Варна се нарежда на 14-о място (33%), Бургас – на 19-о (31%), а София – на 26-о (28%). Средната стойност за региона е 27%.

Данните последователно открояват два възможни фактора: все по-честото заместване на общуването на живо с дигитална комуникация и живот в периферните градски зони, където зависимостта от автомобила измества пешеходно достъпните обществени пространства като естествена част от ежедневието.

Тенденцията се наблюдава във всички 11 държави, включени в проучването, без нито една от тях да остава напълно незасегната. Начело на регионалната класация е азербайджанският град Ганджа (64%), докато литовски градове заемат водещи позиции сред населените места с най-ниски стойности – Шяуляй (6%), Каунас (9%) и Вилнюс (18%). Сред столиците на първо място е Баку (47%), следван от Братислава (31%) и София (28%).

banner

Кои групи са най-засегнати в българските градове
Разликите между възрастовите групи са ясно изразени. Сред 25–34-годишните в българските градове 44,7% посочват, че често или много често се чувстват социално изолирани – най-високият дял сред всички възрастови групи и над средната стойност за същата група в Централна и Източна Европа (35%). При 18–24-годишните този дял е 36,4%. Усещането за социална изолация постепенно намалява с възрастта и достига едва 6,6% сред хората на 65 и повече години.

Това е поколението, израснало с дигиталните устройства като основно средство за социално общуване. Данните подсказват, че свързаността онлайн не се превръща непременно в онзи тип ежедневен човешки контакт, който градският живот би следвало да осигурява.

Типът жилище разкрива същата тенденция от различна гледна точка. Живеещите в споделени пространства и общежития отчитат най-високо ниво на социална изолация (50,1%) – млади хора, които живеят в гъсто населена среда, но все още нямат изградени устойчиви социални връзки. Живеещите в самостоятелни къщи (34,2%), както и в редови къщи или къщи-близнаци (33,3%), също са над средната стойност за градовете. Това отразява особеностите на живота в периферните градски зони: по-големи разстояния, по-малко пешеходно достъпни обществени пространства и по-силна зависимост от личния автомобил – фактори, които ограничават спонтанните социални контакти, характерни за по-компактната и достъпна градска среда. Живеещите в апартаменти са най-слабо засегнати (27,6%).

Ежедневното пътуване като усилващ фактор
Социалната изолация не спира на прага на жилището Ви. Проучването включва и допълнителен въпрос дали жителите се чувстват самотни по време на ежедневното си пътуване. В българските градове 22% от анкетираните отговарят утвърдително, като Бургас (27%) и София (23%) са над тази средна стойност, а Варна (16%) – под нея.

Когато човек пътува сам с личен автомобил, липсват дори кратките и случайни човешки контакти, които общественият транспорт и пешеходно достъпните улици могат да осигурят. Колкото повече жители избират автомобила като основен начин на придвижване, толкова по-малко са възможностите за спонтанни взаимодействия, които с времето изграждат усещане за свързаност.

Споделената мобилност – част от решението?
„Данните поставят въпрос, който надхвърля рамките на транспортната политика: в какъв град искаме да живеем? Самотата сред младите жители на градовете не е личен неуспех – тя отразява начина, по който са устроени градовете, и възможностите на хората да се придвижват в тях. Споделената мобилност – от обществения транспорт до електрическите тротинетки – връща хората в общите градски пространства. Класацията на Friendly City Index ни позволява да проследяваме дали градовете постигат напредък в тази посока, а резултатите за България показват, че има още значителен път, който трябва да извървим.“ — Теодор Рачев, мениджър „Операции“ на Bolt за споделена микромобилност в България

По думите му споделената мобилност – общественият транспорт, колоезденето, ходенето пеша и споделените електрически тротинетки – създава условия за социални контакти, които придвижването с личен автомобил ограничава. Споделените тротинетки са особено ефективно решение за първата и последната отсечка от пътуването, като свързват хората от райони с по-слабо развита мрежа на обществения транспорт с останалата част на града.

За по-младите жители – групата с най-силно изразено усещане за социална изолация и същевременно най-активните ползватели на споделени електрически тротинетки – по-добрият достъп до споделена мобилност, вместо нейното допълнително ограничаване, има както транспортно, така и социално значение.

 

Социални мрежи