Бюджетният дефицит за следващата година може да бъде по-нисък от първоначално обявените 5,7%, а увеличението на разходите за заплати в държавната администрация да достигне между 6 и 7 на сто. Това прогнозира пред Nova бившият вицепрезидент и главен икономист на КНСБ доц. Любослав Костов в разговор за предстоящото представяне на държавния бюджет за идната година.

По думите му се очаква правителството да заложи стъпки за фискална консолидация и да свие дефицита до около 3,5-4%.

Костов коментира заявеното намерение разходите за персонал да бъдат увеличени с 5%. „Ако извадите от общия фонд МВР, отбрана и сигурност, 5% на по-малката сума не са 5, а 6,5-7%. Реалното увеличение вече трябва да се види по второстепенните разпоредители и по министерствата, но то ще бъде около 6-7%“, обясни той.

Отделно е предвидено увеличение от 7,5% за педагогическите специалисти. Костов обаче постави въпроса за заплащането във висшето образование, за което според него до момента няма достатъчно яснота.

Като представяш бюджета в УНСС и тръгваш оттам, поне сложи на равна нога цялото образование

Според икономиста увеличението на доходите трябва да отчита натрупаната инфлация, която по думите му е около 8-9%. Целта е хората да запазят покупателната си способност.

Костов защити решението бюджетът да бъде представен в Университета за национално и световно стопанство. Според него университетът е подходящо място за начало на по-сериозен публичен разговор за финансовата политика на държавата. „Бюджетът е твърде сериозно нещо, за да бъде оставено само на депутатите със своите политически окраски, конюнктурни зависимости и лични интереси да хвърлят в публичното пространство и всъщност да изкривяват целия дебат“, посочи той.

Икономистът даде примери с представянето на фискални мерки във френския университет „Сорбона“ и в Лондонското училище по икономика. Според него участието на академичната общност може да допринесе за по-съдържателен дебат, основан на числа и аргументи.

По отношение на евентуални промени във втория пенсионен стълб Костов заяви, че според личната му оценка доходността на частните пенсионни фондове не компенсира намалението на пенсията от първия стълб, което се отразява във формулата за изчисляването ѝ. Той смята, че управляващите е трябвало да започнат по-широк разговор за пенсионната система още преди два месеца и да включат всички заинтересовани страни.

За мен трябваше да има разговор за реформа в целия пенсионен модел, който управляващите с мнозинството, което получиха, можеха да започнатдоц. Любослав Костов

Доц. Костов обясни и причините да напусне КНСБ след 12 години работа в организацията. Той заяви, че решението е лично и е взето след продължително обмисляне. „За мен синдикалната кауза не е щатно разписание, нито работа на заплата. Реших да се посветя малко повече на академичната дейност и да продължа да защитавам работниците с всички други инструменти, които мога, извън организацията КНСБ“, каза той.

Той уточни, че няма намерение да говори негативно за синдиката и неговите членове. Като причини за оттеглянето си посочи натрупана умора и различия в някои принципни позиции. Той заяви, че участието му в инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова и Кирил Вълчев, е било в експертно качество и не означава намерение да се занимава активно с политика.

Не казвам да няма втори пенсионен стълб. Казвам да има обществен дебат, какъвто те отрекоха.
Той изрази критично отношение и към предложение държавата да внася по 1000 евро в индивидуална сметка на всяко новородено дете, като средствата се инвестират на международните пазари и станат достъпни при навършване на 60 години. Според него подобна схема поставя въпроса кой ще управлява и контролира парите.

Прави се един план и този план се следва, независимо кое правителство идва на власт. Говорим за шест-седем надпартийни темидоц. Любослав Костов

Според икономиста едно от очакванията към новия бюджет е да бъдат предвидени съкращения в държавната администрация. „Трябва да се види къде има недостиг на кадри и къде трябва да се махнат кухи бройки, къде се раздават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и има незаети щатни бройки или хора в пенсионна възраст“, обясни икономистът.

Костов заяви, че данъкът върху дивидентите трябва да бъде увеличен от 5% на 20%, за да се доближи до средните европейски нива. Той защити и идеята за еднократно облагане на свръхпечалбите на банки, застрахователи и други сектори. „Осем държави в Европа го направиха. Ние го приложихме за шест сектора, освен банките, и това ще доведе до 800 милиона евро допълнителни приходи в бюджета като дискреционни мерки, с които всъщност ще намалим дефицита“, посочи Костов.