Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика, който се публикува ежегодно от 2002 г., предлага различен подход към управлението на публичните средства.

„Това, което знаем до момента за официалния държавен бюджет, който ще бъде предложен, е цена за данъкоплатците от 2 милиарда евро“, коментира икономистът Петър Ганев за предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. По думите му сред предвидените мерки са увеличаване на минималните и максималните осигурителни прагове и на някои акцизи, както и ограничаване на ръста на разходите за персонал.

Според икономиста основният проблем е в размера на публичните разходи. „Бюджетът трябва да създава рамка за растеж, така че и за справедливи доходи, но и икономиката да може да расте и бизнесите да инвестират. Но основна цел пред държавата трябва да бъде и консолидацията, свиването на разходите“, заяви той. ИПИ не подкрепя въвеждането на данък върху свръхпечалбите, който според Ганев би натоварил допълнително шест сектора и би изпратил негативен сигнал към бизнеса.

Сред предложенията на института е постепенно намаляване на заетите в публичния сектор. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев. Според него разходите за персонал, които надхвърлят 10% от БВП, трябва постепенно да бъдат свити под този праг. ИПИ предлага също преразглеждане на програмата за лична помощ за хора с увреждания, която икономистът определи като най-скъпата социална програма. „Тя трябва постепенно да се интегрира в Закона за социалните услуги, през асистентска подкрепа, където общините са силни и където е много по-евтино“, посочи той.

Ганев заяви, че бюджетният дефицит може да бъде намален до 3% без замразяване на доходите и без увеличаване на данъците, ако се предприемат по-смели мерки в разходната част. „При нас също го има предложеното 5% увеличение на заплатите за персонал в публичния сектор, но има оптимизация на броя хора“, уточни той. По отношение на минималната работна заплата икономистът смята, че механизмът за определянето ѝ вече трудно може да бъде променен, но държавата не трябва да гони максималното възможно увеличение.

► Рязкото свиване на държавните разходи може да доведе до рецесия, предупредиха икономисти

Рязкото намаляване на държавните разходи може да засегне икономиката, да увеличи безработицата и да доведе до свиване на потреблението и загуба на данъчни приходи. Това предупредиха изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

„Външни експерти и анализатори не могат да изготвят пълноценен алтернативен бюджет, тъй като нямат достъп до актуалната информация на Министерството на финансите за приходите и разходите в реално време. Традиционно предложенията на Института за пазарна икономика са по-консервативни и с дясна икономическа насоченост”, коментира Кръстев.

Стефан Антонов обърна внимание на разходите за възнаграждения в публичния сектор. „Според данните в доклада към бюджета, приет през лятото, разходите за труд са достигнали почти 11% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2029 г. този дял да бъде намален до 8%”, посочи той.

Антонов предупреди, че подобно рязко свиване на държавните разходи може да има негативни последици за икономиката. Според него това може да доведе до увеличаване на безработицата, по-ниско потребление, по-малко данъчни приходи и дори рецесия. „Консолидацията трябва да се случва с темпове, които отчитат предимствата на България”, посочи той.

В разговора беше засегната и темата за цените на газа и отражението им върху потребителите и бизнеса. Антонов припомни ангажимента на правителството цената на парното да не се повишава, но постави въпроса какви компенсации ще бъдат предвидени за предприятията.